Ars Poetica - МОЯТА РОДИНА

В памет на летеца Димитър Списаревски (1916-1943)*

МОЯТА РОДИНА


И не казвам, че България
е повече достойна от други.
И не отреждам за моята Тракия
място
по-високо
от множеството земи по света...

Тя е равна.
Тя е в обкръжение на планини
и империи.
Тя е слънчева
и кротка.
Тя може да изхранва мрачни
държави и властолюбци.
Тя може да бъде поробена и оскърбявана...

но – Боже мой! – пак да си бъде 

Тракия, 

хилядолетно сърце, 

колкото открито, толкова и непристъпно.

Plovdiv, 6 maj 1986 – no redact. 23 apr. 2016

–––––

* Самолетът на Списаревски не успява да стартира с ятото и летецът излита със закъснение и след другите, с резервна машина. Когато застига противниковите бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра той сваля един бомбардировач, измъква се от два американски изтребителя и се насочва към група от шестнайсет Либърейтъра. В боя с охраняващите ги британски изтребители свършват патроните на бордовата му картечница. Тогава без колебание се сблъсква с водещата чужда машина. Американският огромен бомбардировач е разцепен във въздуха, спасява се единствено опашният стрелец, изхвърлен заедно с картечниците си от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада върху рид над Пасарел, Софийско. Тялото му откриват сред отломките. В другия край на селото се срива поразеният бомбардировач. Англо-американците са принудени да се оттеглят, като разхвърлят бомбите си из полето. Има различни свидетелства за тарана, но единственият реален очевидец - пилотът на американски изтребител, който малко след това е свален и пленен от нашите, лейтенантът Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, сякаш защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”. Вж. и http://www.pan.bg/view_article-1-7986-68-godini-ot-bezsmyrtniqt-podvig-na-poruchik-Dimityr-Spisarevski.html & https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/25/marinopolski/