Публицистика - ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

Фотография: Здравко Йончев

ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО

    Днес е именният ден на моите две дъщери. Християнската философия е оптимистична, понеже се основава върху Вярата, Надеждата, Любовта. Нарекох дъщерите си Вера и Надя по традиция, завещана от брата Гълъб на баба ми Невена по майчина линия. За децата на единствения оцелял от големия, заможния Хаджи-Трендафилов перущенски род вече съм разправил в по-предишна подтема към тая хронография и няма да се повтарям. Имената на щерките ми са понятия, които осветяват живота, придават му много по-висок... Божествен смисъл.

    Древногръцкият хедонизъм е весело упование, като се устройва животът върху стремеж към удоволствия. Католицизмът пък възприема Иисус като образ на мъченичеството и оттам оназ типична католическа назидателност към човека, оковаването му в задължения и догми, свързани най-напреж с религиозните ритуали, с отказ от чувственост и свободолюбие.

    Раболепието пред Бог е лицемерието на невежия, на фанатика, склонен да унижава останалите човеци, да се кичи с всеотдайността си към умозрителни кумири. За мен християнството като философия е жизнено именно защото възприема преминаването през страдание и оскърбления като пътека към Вярата, Надеждата и Любовта, като тъй утвърждава устойчивостта ни пред Злото и Глупостта, пред фанатизма и възгордяването.

    Завчера, 15 септември, седнахме с Емил в онова квартално кафененце, на ъгъла край Асеновградското шосе, което върви успоредно с коловозите към пловдивската Сточна гара. Говорим за Чонов от Рогош и за книгата. "Обади му се – поучава ме Емил. – Ако съм на твое място, ще отида с колата в неговото село да разбера докъде е стигнала работата." Не ми се видя кой знае колко притеснен, че точно той, приятелят Емил, стана причина да поръчам книгата си да я отпечата Чонов от Рогош... приятеля Чонов, че въпросният си нямал клиенти за печатницата, и сетне ядове да бера точно когато бленувах най-очаквания си личен празник от десет и повече години насам – книгата "Историйките на ученика Ламски" да видя в ръцете на моите простосмъртни съграждани и сънародници на цена, кажи-речи, символична*, която едва би ми покрила разходите.

    * * *

    Да приемеш страданието като възлово събитие, което те пречиства, никак не е лесно. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата с разкървавена уста и изранено тяло, бих си късал дрехата и посипвал бих главата си с пепел... Ала защо ми е това? Дирещият съчувствие себе си унижава. "Съчувствен хленч ли ти е нужен?" – бих го попитал.

    Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш, че си уязвим за Злото, и че всъщност човекът винаги е уязвим заради самата ни греховна природа. В страданието обаче се раждат най-смелите проекти, най-красивите мечти.

    Как да постъпиш, когато те лъжат, ограбват твоето, гаврят се и унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове на възмущение. Събери се вътре в себе си, и няма начин да сбъркаш, ако отложиш своя отговор.

    Ние сме нетърпеливи – желаем мигновено да отвърнем, тутакси да изравним сметката; ала когато си се вчепкал здраво със Злото уж за да го надмогнеш, това Зло се просмуква в съзнанието ти и те заразява с бесове.

    Затаяването (което е другото име на смирението) е далеч по-далновиден отговор на Злото. Животът не спира, обстоятелствата се менят; затова изчакай талантливо деня, когато циреят ще нарасне до такава степен, че сам се пукне пред изненаданото множество от хора. И тогава вече ще можеш да почистваш рани, да превързваш потрошени съвести и изправяш пълзящите отново да стъпят върху собствените си нозе.

    Чумата изисква търпение да я надживеем. Да останеш себе си, заобиколен от вихъра на страсти и бесове – то е да бъдеш знак, че има и друг, по-уравновесен начини да се справим с бедствието. Неочаквано и за себе си откривам жестока хубост в умението да се държиш любезно с предатели, без да си предател на мисията, заради която си на тоя свят. 

Plovdiv, 17 sep. 2004 – no redact. 24 apr. 2016

______
* 9,90 лв. за екз. (496 стр.). Бел.м., tisss.