Ars Poetica - САНТА ФЕ

САНТА ФЕ

На този ден, във този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота.

Денят бе сив и мразовит,

аз сложих в джезвето кафе

и сам запалих огън с вид

на мъж, обръгнал в Санта Фе*.

Ти длан над пламъка простря

и мълком гледахме навън

как кротко пада вечерта

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах -

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после казваше: „Оле!

Мен, мили, губи ми се час,

внезапно паднала във плен

или изпаднала в несвяст.

Дойдох при тебе сам-сама

уж само за едно кафе,

а всеки път си тръгвам аз,

до гроб оставайки при теб”.

Plovdiv, 21 noe.2014

         _____

               * Санта Фе - от испански "Свещена вяра".

Ars Poetica - ОТКРИТИЕ НА ЛЮБОВТА

или УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА

До коленете си ме пусна, и по-нагоре.

До пъпа - розовата блузка, и по-нагоре.

Докосна ме със влажни устни, и по-навътре.

Ала в сърце не ме допусна, не по-навътре!

Лежа сега и си мечтая, за теб си мисля.

Случайно ли с мен го направи, или ме искаш?

Аз нищичко от теб не искам, но вече зная -

изложен съм от днес на риска да си мечтая ...

В пейзажа вътрешен да влизам, и по-навътре.

Да свалям риза подир риза, и по-навътре.

Когато друга ме целува, теб да копнея.

И вече не да съществувам, а да живея.

Пловдив, 21 nое.1991 -  21 nое. 2014

Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО

Непоправимо е това, което стори

със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна в облаци от розови мечти,
и вече аз не мога
да съм повече това, което бях.
Не съм от себе си сега доволен,
о, как не съм със себе си съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в тоя дом, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми бавни книги
изпъстри със рисунки смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе един през друг,
с кокетство женско поплака си...

И се оттеглям днес от свойто вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.

Plovdiv, noe. 1986 – redact. 29 okt. 2014

Ars Poetica - БЛЕНУВАЩИЯТ ФАВН

БЛЕНУВАЩИЯТ ФАВН

На мъж достоен подобава

жена по вкус и по мерак.

Мен участта ми е такава,

че да си моя няма как.

Къде ли бедният да бърза,

когато Зевс е отредил

да се не кичи ни със дързост,

ни с нрав на месеца Април!

Ръка ще туря на сърцето,

признавам: сам се омотах

да те желая, за което

и други ставаха за смях.

Природата ни е такава -

с мерак до Седмото небе;

затуй плесница заслужава

мъжът, щом му се доебе.

 

Пловдив, 27 okt. 2014

Ars Poetica - ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА

ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА

Разхвърляна е стаята ти. Виж!

Мотелчето пък - бойното поле.

И гола още докато лежиш,

отпивам чаша сутрешно кафе.

Опитвам да запомня тоя миг,

завинаги за да останеш в мен,

макар едва да сдържам своя вик,

на мъж, усетил се внезапно в плен.

На пода са разхвърляни от страст

ботушки, финтифлюшки, суета.

И просто друго няма... Ти и аз -

случайни двамата накрай света.

Един въпрос обаче ме гори:

това дали е истинска любов –

жената да се люби за пари

с тоз, който да я купи е готов?

Plovdiv, 26 okt. 2014

Ars Poetica - СЪБОТА, ДЪЖДОВНО

СЪБОТА, ДЪЖДОВНО

Eсенен дъжд вън ръми.

Обичам дъждовните дни.

От липата пред моя балкон

отцежда се влага, и щом

надзърна в отминали дни,

питам се: какво ме плени?

Може би и при теб е така,

на сърце щом пoложиш ръка,

но такъв е животът, нали -

да си липсваме, щом дъжд вали!

София тънела в сняг...

И те виждам загърната как

отмяташ коси ей така,

с чаша aлeно вино в ръка.

Три бутилки тук ме следят -

от приятели дар за изпът,

ала с вино не бива шега,

щом ще давиш в него тъга.

Пловдив, 25 okt. 2014

Ars Poetica - РОДЕН В ПЛОВДИВ

РОДЕН В ПЛОВДИВ

 

От теб, мой роден град, по-зъл не знам

и по-великодушен не познавам.

Обезверен - за тебе ме е срам,

щастлив ли съм, за мен си най-прославен.

Син на бедняшки прашни махали, 

на дворчета, потънали в мушкато -

макар да си ме бил с юмрук в устата,

от обич триж по-силно ме боли.

Пловдив, 24 март 2008 - 13 октомври 2014 година