или УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА
До коленете си ме пусна, и по-нагоре.
До пъпа - розовата блузка, и по-нагоре.
Докосна ме със влажни устни, и по-навътре.
Ала в сърце не ме допусна, не по-навътре!
Лежа сега и си мечтая, за теб си мисля.
Случайно ли с мен го направи, или ме искаш?
Аз нищичко от теб не искам, но вече зная -
изложен съм от днес на риска да си мечтая ...
В пейзажа вътрешен да влизам, и по-навътре.
Да свалям риза подир риза, и по-навътре.
Когато друга ме целува, теб да копнея.
И вече не да съществувам, а да живея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар