Ars Poetica - САНТА ФЕ

САНТА ФЕ

На този ден, във този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота.

Денят бе сив и мразовит,

аз сложих в джезвето кафе

и сам запалих огън с вид

на мъж, обръгнал в Санта Фе*.

Ти длан над пламъка простря

и мълком гледахме навън

как кротко пада вечерта

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах -

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после казваше: „Оле!

Мен, мили, губи ми се час,

внезапно паднала във плен

или изпаднала в несвяст.

Дойдох при тебе сам-сама

уж само за едно кафе,

а всеки път си тръгвам аз,

до гроб оставайки при теб”.

Plovdiv, 21 noe.2014

         _____

               * Санта Фе - от испански "Свещена вяра".