Ars Poetica - ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА

ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА

Разхвърляна е стаята ти. Виж!

Мотелчето пък - бойното поле.

И гола още докато лежиш,

отпивам чаша сутрешно кафе.

Опитвам да запомня тоя миг,

завинаги за да останеш в мен,

макар едва да сдържам своя вик,

на мъж, усетил се внезапно в плен.

На пода са разхвърляни от страст

ботушки, финтифлюшки, суета.

И просто друго няма... Ти и аз -

случайни двамата накрай света.

Един въпрос обаче ме гори:

това дали е истинска любов –

жената да се люби за пари

с тоз, който да я купи е готов?

Plovdiv, 26 okt. 2014