понеделник, 14 април 2025 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1698.)

 
 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1698.) 

 Тук всичко се прави така, че да ти е гадно, гнусно, мизерно. И това е България днес! Имаме най-разкошната в Европа и света природа, която куцо и сакато с пот на чело, с нокти и зъби се пробва да унищожи. И като вече успяват. Родоотстъпничеството тук е битов реализъм, зов за емиграция в чужбина, само да си по-надалече и да не виждаш как всичко талантливо и светло най-старателно се унищожава. – Аноним (1947)

  18 dec. 2008

ГОЛЯМОТО НЕДЕЛНО ПРАНЕ

Започва голямото неделно пране.
"Мръсните гащи и ризи вадете" –
нарежда майката с подутите колене
и сапунена пяна до раменете.

Първи, разбира се, пристъпя смутен
големият син. Той носи... сутиен,
и дузина дамски пликчета носи
на моми весели и дългокоси
големият син студент.
Поглеждат го презрително,
осъдително, строго заплашително.
Чува се: "Да-а-алеч ще отиде!
Еето ги значи неговите книги!
Ето го значи неговото учение!
Ама че поколение!"

Естествено изръмжалият е бащата,
както здраво се е подпрял на вратата,
пиян-залян,
с мазния си каскет голям
върху кратуната му като тиган.
Той носи потника си протрит
с мирис на пор, на праз и кромид.
Потника мишките са го изблизали
заради солта, която на всяка твар е нужна;
види се, и други твари са го гризали
и вероятно са си живели задружно.

"Този потник му е от армията спомен" –
намесва се бабата и вади огромен
кървавочервен партиен сукман.
Сукманът е като Самарското знаме развян
и бухнат в коритото с демокрацията и сапуна,
докато бабата се криви като маймуна
и се щура насам-натам, и се киска
като изкукуригала народна артистка:
"От този наш исторический сукман
трепереше нявга хайдушкият Балкан".

Ето че и дядото се показва.
По вида му личи, че го присвива язва –
кисел, сърдит, махмурлия, немит,
милият избухва като гърне с динамит
и захваща да плещи своите простотии,
като вечния депутат в Парламента.
Знаят му илача и пъргаво го успокояват,
като му връчват шишенце домашна ракия.
И ораторът се умилява,
ухилен, ризата си дава, оба-а-аче все пак
ползва момента да дръпне пламенна реч:
"Българийо, 

и ризата от гърба ми свалиха и взеха!
Тя нашата май свърши се веч".

Последна, то се знае! – е дъщеричката.
 Какво ли мъкне в полите си тя?
"О, Боже! – възмущават се роднините. –
Кога роди, бе? Казвай коя е гадината!
Кой е щастливият му баща?"

И ей го на! – извряква в коритото
току-що роденото, недоубитото,
оживяло по чудо Българско дете.
И майка му, хубавицата, кисело тръсва:
"Сега на кой тарикат ще го кръстим,
да се знае, че не е копеле,
да помни чия рожба е, кога порасте!"

Пловдив – най-древното жизнено селище на нова Европа

Plovdiv, edited on 14 apr. 2025

Илюстрации:
- Статуя на Смъртта и Сатанизма насред столицата.
- "Българин да се наричам първа радост е за мене!"**

–––

* Скулпторът от Кърджали Вежди Рашидов (1951) преби млад полицай на пост сред София и получи за това юначество като награда боен пистолет лично от товашния Главен секретар на МВР Бойко Борисов –  вж. https://btvnovinite.bg/588-Politsay_sas_schupen_nos_sled_skandal_s_Vejdi_Rashidov_i_Emil_Dodov.html & https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/11/29/107086_vejdi_rashidov_e_v_aresta_za_poboi_nad_policai/. В отговор на жеста и вече в качеството си на Министър на културата, г-н Вежди Рашидов стана инициатор за драсканиците си по време на разни заседания скучаещ "най-велик политик" на днешна България ген. Бойко Борисов (1959) да бъде избран и обявен за Почетен член на гилдията, представлявана от Съюза на българските художници, вж. https://bnr.bg/post/100036972/sbh-shte-obyavi-boiko-borisov-i-vejdi-rashidov-za-svoi-pochetni-chlenove.
 
** Фрагмент от любимо стихотворение от Патриарха на Българската литература Иван Вазов (1850-1921) за поколения българи, родени по време или непосредствено след Втората световна война. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1701.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1701.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до н...