ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1690.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1690.) 

  Всичко, което съм като характер, дължа на нейната, стипчива майчина обич. Как ни веднъж не ме похвали за каквото и да било*, но зад гърба ми оставила у близките ми представа, която повтаряха подир смъртта й: "За теб Надка град градеше, Жоре! И калта под ноктите си беше готова да изтръгне". – Аноним (1947)

  29 noe. 1984 

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ 

Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
сантиментални, смешни, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от наивност.

За ручея притихнал сред тръстиките,
за щъркела самотен на комина,
за госта непоканен, който питал я
мъжът й надалеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата",
по самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта й сетих воплите
у мен над вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи, развълнувана,
от самотата си изплаквала покрусата
в кристали сол болезнено сбогуване
с една Любов, не станала изкуство.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 mar. 2025 

- Пловдив 1983, когато издъхна баща ми.

- Година по-късно майка ми край Марица.

- Дядо ми Борис Дявола около 1940-1941.

–––

С тази моторетка обикалял петте си градини край Пазарджик

* Още помня думи, изречени от нея. Миеше източния прозорец на всикидневната им, когато минавах по плочника в дворчето на триетажната къща в Мараша на път към редакцията на пловдивския младежки седмичник,когато чувам заядливото "Ега го и журналиста!" Кацнала на четири крака току на метър над главата ми, да речеш, че са думи, изречени от най-върлия  ми враг, а то майка ми, лютата пазарджиклийка, на Борис Дявола любимата щерка сред петте му рожби, четири щерки и син – онази, която единствеа пратил в Пловдив да учи за учителка, пари да троши, макар да я измлатил по гърба с манивелата, че мощния мотор за поливане угаснал, за малко да я осакати. Бел.м., tisss.