ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1661.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1661.)

  Искаш ли да узнаеш механизмите, които движат света и човека, това е преди всичко любов. – Аноним (1947)

  25 dec. 2009

ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША  

Ти обеща й Райските градини,
а в тръните от страст я насади;
сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива
и тя – вакханка след онази нощ,
е трижди по-коварна и красива,

когато знае те – проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва
в страха си женски, да го угаси
и цветната поляна става урва,

измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,
щом похитителят обърне гръб,
че именно такъв – жесток, нехаен,
посял е семенца на черна скръб

и докато е жива, ще го помни, 
насъне ще го мами с нежен глас –
изящна амфора,тракийска стомна,
с любов изваяна, разбита с бяс. 

 

Пловдивчанин на Балчишкия градски плаж.

Plovdiv, edited on 30 noe. 2024