четвъртък, 3 октомври 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1651.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1651.) 

   Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: двата заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876-а, са ми ориентир да преценя кой е насреща ми – наивник със самочувствието, че е хванал Господ за шлифера, или служител на политическата полиция, обучен в Ленинградската школа за доносници. 

  Живец в изкуството, изобщо, във всяко творчество, е любовта, като усет и усещане за вселената, природата, живота, човека. – Аноним (1947)

  22 uli 2007*

ВОЙНАТА НА МЪРФИ

  Досадникът, натрапникът, тържествуващият циник, въобразил си, че е философ и разбира от психология, след като му дали китап от престижен университет, по-точно, висша партийна школа по демагогия, си е въоброзил, че мисията му в живота е да ни агитира какво мислим и за кого да гласуваме. Откритието ми е следствие от няколко горещи дни на юли 2006 г. Това е само антракт – приписка в полето на тази история, която трети месец разказвам. Скромен монах описвал в полето на препис от Светата Библия какви несгоди го връхлетели, кой му носел зелева чорбица, как се вкочанили пръстите му и стомах го заболял, докато с гъше перо нижел преписа си върху заешка кожа или пергамен. Та и моята работа!

  Три часа ми отлетяха с набора, който така и не успях да възстановя, а насреща ми нищо. Седнал съм от три часа след полунощ, а пък в шест и трийсет редактираният набор на следващата част от текста, която трябваше да се титулува "Гробокопачите", ми се скапа. В отчаяние, реших да опиша настоящото отклонение от темата.Вероятно някой ще пита от какъв зор си губя от съня, та среднощ попълвам темата "Дневникът на един пловдивчанин...", и нямам смислен отговор. Да речеш, че кяр имам от цялата работа, ами не, каква изгода! Скожата си усещам ръмжене: "Нарцис, обсебил чуждото право да описва, и прочие", с други думи: Кой съм, че да си позволя този разкош?

  Любими сред най-великите световни актьори са ми Марлон Брандо ( от филма"По Мисури"), Питър О`Туул ("Войната на Мърфи" и особено филма "Томас Бекет"), също Пол Нюмън ("Той се казваше Омбре"), Робърт де Ниро (в "Разгневеният бик"), Кевин Костнър (в "Бодигард" – филма с разкошната Уитни Хюстън). Филмовите образи на актьори от световна класа са еталон за поведение. Та положението с подхванатите във форума all.bg от Чикаго
теми "Въведение", "Порто Фино", "Крайпътен ресторант" и "De nihilo nihil" в моите представи ми напомня ситуацията около филмовия герой на ирландеца О`Туул във "Войната на Мърфи" – сюжет от дните след приключилата Втора световна война нейде си дълбоко в индокитайска, венецуелска или дявол знае коя джунгла. Изпаднал в беда боен пилот с едномоторния си самолет, странно защо продължава самотна лична война с чудовищата от света на несекващото Зло. Според един от симпатичните ми опоненти, Мърфи, чието име в английската реч е синоним на българския Марко Тотев, т.е. чешит, следван от карък след карък, може да бъде възприет и за динозавър от отминала епоха – светът днес някак не проумява какви ги върши Мърфи в далечната джунгла и защо ли тъй ревниво заляга над ремонта на уцеления си летателен апарат и не вземе да си дигне задника,да се завърне отново в спокойния свят, където са празнуващи финала на Световната касапница множества на обзети от еуфорията на оцелелите в окото на жестокостта нормални човеци.

  Какво повече да кажа в моя защита!? Това е по-силно от мен. Ако не във форума на Internet, другаде все пак смятам да разкажа и моята версия за онова, което се случи с поколението българи, които сме родени малко преди или малко след края на Втората световна война. В момента бера единствено ядове. Но няма да се откажа! И колкото по-неприятно, и колкото по-аргументирано ми доказват, че не съм прав, толкова по-плътно идеята ме държи в прегръдките си. Мога да го нарека мисия, или проклятие, според настроението в момента. Съжалявам, ако съм засегнал и разочаровал някого по някакъв начин, но няма връщане назад. Съжалявам! – Написа tisss. 

  Good zombie: – tisss, "Войната на Мърфи"** гледах преди около десетина години на миниатюрен черно-бял телевизор; доскоро не знаех даже, че филмът се казва тъй и че актьорът се казва Питър О’Туул, обаче оттогава този военен филм винаги остава на едно от местата в съзнанието ми, където, предполагам, стоят и други важни за мен неща. Преди няколко седмици имах късмета да попадна на продавач в магазинче за видео-касети, който разбра за кой филм става дума, след като му разказах накратко сюжета. Та значи, някакъв пич попада на остров, след като транспортният му кораб е бил торпилиран от нацистка подводница, а подводницата продължава да се навърта покрай острова. Междувременно обявили са края на войната, пичът обаче твърдо е решил да унищожи нацистката подводница, използва всякакви подръчни материали, и накрая й ебава майката – anger is a gift!"***

  Нито ти си динозавър, нито днешното ни младо поколение е калпаво. Опитай да си представиш, че повечето млади българи съвсем не усещат ситуацията по твоя начин. За повечето от тях след войната вече няма ни остров, нито подводница, а само мазно лепкаво блато от кръв и тиня. Знам, че го знаеш, 
далеч съм от идеята да давам акъл на някой, дето е трийсетина години повече живял от мен; само правя предложение да не се тровиш излишно. От друга страна пък, че си кибритлия е част от чара ти (както у Христо Стоичков) и сигурно е една от причините да пишеш добри стихотворения... Да, в случая подводницата трябва да бъде потопена. Но има и вероятност това моето да граничи с шизофрения: сетя ли се за Мърфи, сещам се за Йосарян****, чиято идея бе да приземи аварийно самолета си някъде в Швеция и да заебе войната. Още не съм освидетелстван. Има една войнишка песничка, в която се пее
      Did you exchange
      A walk on part in the war,
      For a lead role in a cage?”
      (Wish You Were Here, Pink Floyd)
  Не заменихме ли/ участието си във войната/ срещу удобно местенце в кафеза? И н
е става въпрос за точно определена конкретна война. Отнася се до човек, ко
йто сам се убива с наркотици, понеже не вижда изход от блатото. Блато е да гласуваш отново и отново за едни и същи прекрасни безскрупулни хора.

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 3 oct. 2024

Илюстрации:
- Питър О`Туул във филма "Войната на Мърфи".
- Ключов образ в световната класика "Параграф 22".

–––

* Син съм на фронтовак редник лекокартечар във Втората световна война, роден на този ден от годината в Харманли, родния град на good zomby. В сайта all.bg на българите, емигранти в Чикаго Ангел Грънчаров се представяше с около трийсетина фалшиви имена и аватари, заплашваше с връзките си в съветския КГБ.

** В края на Втората световна война нацистка подводница торпилира и потапя британски търговски кораб близо до крайбрежието на Венецуелската джунгла. В разрез с всякакви военни правила, по най-жестокия начин нацисткият капитан заповядва стрелба по беззащитните моряци във водата. Единственият оцелял е ирландецът Мърфи, който се добира до брега и е спасен от френския инженер Луис. Оцелелият започва да крои своето отмъщение. Така започва Войната на Мърфи. Из анотацията към филма. Между другото, за ирландците техният национален Мърфи съответства на нашия Марко Тотев – чешит, преследван от карък ситуации на всяка крачка в живота си, но упорит докрай. Пази, Боже, да разгневиш добър по душа човек!
** Англ.: Гневът е дар.
*** Йосарян е главният лит. герой в книгата на Джоузеф Хелър (1923-1999) "Параграф 22", появила се на бял свят през 1961 г. http://www.big5.bg/akcenti-3/item/4763-kogato-cheta-che-ne-sam-napisal-nishto-dobro-kolkoto-paragraf-22-se-izkushavam-da-popitam-a-koi-e.html 

сряда, 2 октомври 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1650.)

 
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1650.)   

   Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: двата заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми, заблуден мип наивник или доносник на политическата тайна полиция в България с претенции на обучен на лицемерие в Ленинград през 1983 г. "философ-психолог". 

  Живец в изкуството, изобщо, във всяко творчество, това е любовта и преди всичко любовта като усет за живота, природата, вселената, човека. – Аноним (1947)

  2 oct. 2007

АНТИТЕЗИ 

В чест на учителя ми Франсоа Вийон* 

Спокоен като пън, мечтая морски бури.

мърморя малодушно, авантюрист по кръв.
Животът ми е сън, ала мечтите – щури.
Уж най-отзад се гуша, бленувам да съм пръв. 

С плесник ли през устата подлец ме поздрави,

целувам му ръката и шепна: C'est la vie*.
Сразен, унил, наплашен, се чувствам уважен.
Бленувам чест и слава, умирам всеки ден. 

Добре ли ме приемат, усещам гняв и смут.

Световно неизвестен, с това съм най-прочут.
Изпаднал в сладка леност, ме буди адски бяс.
Рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз. 

До веждите окалян, се перча като бог.

Глупака ли щом хваля, към умния съм строг.
Изпитвам гняв, когато цената ми расте.
Които ме ругаят, най-близки са ми те. 

Рекат ли ми: ужасен, добър съм бил със тях. 

Нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх.
Сърцето прокърви ли, свирукам окрилен.
Остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз.

Ожънем ли житата, у мен настъпва мраз.
Щом моето момиче ми шепне: Мили мой! –
не знам обичам ли я и гледам зло на бой. 

Издъно разлютена, най-мила ми е тя –

погажда ли ми сцени, добре сме в любовта.
Изпаднал в изнемога, не бих живял и ден
без нежната тревога тя може ли без мен.

Пловдив – културна столица на Европа
 
Plovdiv, edited 2 oct. 2024

Илюстрации:
- София, III етаж, в квартирата на моето момиче.
- Господ е изваял Жената, за да изкушава Мъжа.
–––
* Със старофренския поет и пройдоха Франсоа Вийон ме запозна в два семестъра на I курс преподавателката ни доц. Людмила Стефанова. От Вийон се учих да възприемам сериозно неща, които за обществото на соца бяха гавра с морала на соц.-конюнктурата коментатори. Вж. https://kultura.bg/web/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Бел.м., tisss.

вторник, 1 октомври 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1649.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1649.)  

   Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни нашенци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: два заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, изклани Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми, заблуден наивник или зъл идиот, доносник на политическата тайна полиция в моята България с претенциите на обучен в Ленинград през 1983 г. философ-психолог. 

  Живец в изкуството, изобщо във всяко творчество, това е любовта и преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената, човека. – Аноним (1947)

  18 avg. 2008

ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ*

  Каква е тази световна глупост?!

"Искаш ли мир, готви се за война!"
ечи от незапомнени времена.
и като че ли не знаят,
че даже един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
може армия, въоръжена до зъби, да умори. 

И генералът – 
наглед тъй величествен, достоен и смел,
който пред войската се перчи като петел,
в действителност е абсолютен простак.

Някой трябва да му го каже все пак!

Понеже войничето, натикано в строя,
е по-възвишено не да загива в боя,
а да умира от обич и да губи сила
в прегръдките сладки на своята мила.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 1 oct. 2024

Илюстрации:
- Ориентирът да ни са родът и майчината любов. 
- Сцена от съветския филм "Съдбата на войника"**
____
От сб. "Порто Фино" (самиздат,1998), готов за печат, но неиздаден заради средства.
** Вж. https://www.dnes.bg/kino/2019/07/13/za-onezi-chiito-jivot-e-bil-tvyrde-kratyk-balada-za-voinika.414841 Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1651.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1651.)      Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни н...