ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1646.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1646.)  

  Любовта, независимо от възрастта, е божествена лудост, и всички ний сме грешни и подвластни. – Аноним (1947)

  29 sep. 2010

ЧАРШАФЪТ 

Не ми вървеше в зара, и това е,
та в любовта поне да ми спори!
Подминат от добри жени, нехаен,
зарязал съм любовните игри.

Момичета, били сте ех, до време,
а може би съм вече остарял,
макар че вече хич и не ми дреме,
живея както Господ ми е дал.

Лалугер – сврял се в себе си, очаквам
все по-нарядко в някой цветен сън
внезапен образ да изплува в мрака
и като мъж увлечен пак да съм.

Опитвал неведнъж от женски устни,
 понявга сещам се озадачен,
че и чаршафът като женска фуста
увил се е от страст около мен.*

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 24 sep. 2024

Илюстрации:

- Подир жарко лято зимата е дар.

- Да може и чаршафът да разкаже.

–––
* Връщам се от шест учебни часа с глава надута, ще се пръсне, а тя дошла, изкъпала се, изтегнала ми се в леглото как я майка родила още влажна, дигнала нозе на стената, клати си нозете, сочи с очи часовника на стената: "Къде ми се губиш? От училище пътят ти дотук е пет минути, ти петнайсет минути ми се влачиш!" Бел.м., tisss.