ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1610.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1610.) 

   Смъртта на едного е трагедия, смъртта на милиони – статистика. – Курт Тухолски (1890-1935), немски поет, белетрист, публицист.

    5 avg. 1996

РЕКВИЕМ ЗА ДИВИЯ ЗАЕК*

 Понявга сядам край реката,

да ме обгърне тишината,

земята с дъх на орна нива

да ме облъхва и опива.

Веднъж красавец там съзрях,

дотича, спря и се ослуша

и после като вятър хукна,

стопи се в облаче от прах.

Ушетата му – две антени,

очетата му – любопитни,

и само дето не попита:

"Дали не си ти като мене?"

Щом има нещо да се случи,

у мен понякога е дъжд...

Гърмежът екна изведнъж

и глутница щастливи кучета

изстреля срещу мен мъглата

иззад дъжда и храсталака,

а пред муцуните подскача

приятелят ми сив, обаче

подскача, куцайки накриво,

преследван от ръмжене диво.

Горкият клепоух! На книга

ловецът жертвата застига

и всичко е пределно ясно, 

и всичко май че е прекрасно,

но аз видях това наживо

и нощем дълго не заспивам.

Пред погледа ми се мотае

до смърт уплашеният заек,

пред мен във угарта боксува

и песовете зли бесуват

със вой и пяна на уста.

И заекът пред тях се мята

и бори се с последни сили

сам срещу хищните зъби.

...Когато врявата утихна

и глутницата се затича

по кучешките си дела,

зад оредялата мъгла

изникнаха ловците. Вече

объркан, стреснат, ужасен

им рекох само: "Тази вечер

пирът ви е осигурен".

Усмихнаха се, поздравиха

и горди влязоха в калта, 

а после стана много тихо

като след края на света.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 19 uli 2024

Илюстрации:

- Красивото в природата и в живота.

- Позорното тържество на убийците.

–––

* Корицата на готовия за печат сборник текстове "Порто Фино" (последно пристанище).

* От сб. "Порто Фино" (1997). Питат защо не предлагам за печат. Отговарям: Който желае, и тъй ще стигне до това, което пиша. Не съм зарзаватчия, та да наема сергия на Четвъртък пазара в Пловдив. Бел.м., tisss.