ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1609.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1609.) 

  Има ли сред тях някой да знае, че зад песните ни има песен,

  и тя не може да бъде предадена в звук и уловена в акорди?

  Има ли сред тях такъв човек, който може някога да проумее

  радостта на нашата мъка, но и мъката на нашата радост? – Халил Джубран Джубран*

  30 apr. 1987

ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ**

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,

за турчин, мислех, трябва да е черен,

а той бе рус и луничав дори,

когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет

и хуквахме ний с двата беларуса:

аз – килнал нимбата на слаб поет,

а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня

с две стари ремаркета из браздите

с по седем пласта бали и назад

по осем курса дневно съм отчитал.

И после в Гурково, в едно кръчме

ракия пиехме с големи чаши –

Наджми – сврян в ъгъла и насаме,

а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез

омесени от глина добруджанци,

говореха за Българската чест,

за песни, за моми и за поганци.

Ех, как съм се гордеел покрай тях,

гърди издувал съм и песни пял съм,

а после посред облаците прах

в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден

за малко с трактора да се претрепя

и нашите минаваха край мен,

че всеки норма гонеше нелека.

Наджми тогаз единствено дойде,

подаде ми ръка като приятел

и старото разбито ремарке

извлякохме ний двама от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта

и кротко той живота си разказа:

при мил любовник – знойната жена,

а той – с три малчугана сам наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,

в смирението му нямаше покруса;

обгърнал го с ръка през рамене,

по-свой друг и до днес не съм почувствал.

Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 18 uli 2024 

Илюстрации:

- Рожденият ми 7 август 1977 г. в Добруджа.

- Милият приятел, когото тук пренебрегваха.

–––

* Из "Писма" на Джубран Джубран (1883-1931), писател и художник, роден в Ливан, живял и творил в САЩ, https://arabculture.wordpress.com/2013/01/10/%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB-%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%80/

Тракторът "Беларус", който сам възкресих от бракувани машини и части.

** Случва се на 4 август 1977 г., три дни преди трийсетия ми рожден ден (както в стаичката на в. "Софийски университет" в зимна вечер на 1969 г. ми бе предрекла туркиня от хасковските села, студентка от факултет Западни филологии, която изневиделица се появи в стайчето на редакцията на вестника и която повече не видях. Туркинята бе предрекла, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да е краят на живота ми. Текстът е по действителен случай. Сред шесткилометровия макадам между селата Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на на 4 август, т.е. три дни преди да навърши своите трийсет, се е пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите си хлапенца в Тригорци мълчаливият Наджми се грижеше и за болната си майка, че жена му бе забягнала със заможния си любовник в града, днешния Добрич. Бел.м., tisss.