ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1599.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1599.)

  Какво е поезията без любовта?! Първи учител ми бе бедстващият френски студент, скитникът и играч с фалшиви зарове, побойник и убиец Франсоа Вийон (1431-1463...). Робърт Бърнс открих малко по-късно. Преди тях еталон за това що е лирика ми беше флорентиецът Гуидо Кавалканти (1255-1300) с чудесното му "dolce far niente" (сладко безделие). Оказва се, големите поети сродяват нациите, за разлика от обкичваните с незаслужени почести политици или злобен дипломиран тъпанар и лъже-философ от духовния боклук, окупирал медиите на днешния Пловдив.* – Аноним (1947)

  17 noe. 2007 

ПИАНОТО

Отлитат дните като брезови листа,
косите неусетно посребряват тихо,
издайнически нишки лепкава тъга
оплитат в нежни бръчици очите.

Нима препускаш още между три
притихнали очаквайки те къщи?
Зад хоризонта лудостта се скри,
ала за мен пак оставаш същата.

За себе си какво да ти река!
Ти знаеш как обичам се хваля.
Но чуя ли пиано нейде, и сега
отново ми се ще да те погаля.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 29 uni 2024

Илюстрации:

- Старее тялото, а лудостта не вехне.

- Мелодии звучат навсякъде край нас.

–––

* Професионален манипулатор на БКП, ренегат и доносник, заел се с развращаването на младите българи. Бел.м., tisss.