ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1589.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1589.)

  При натиск, резултатът е според материала – ако един се смалява, започва да бълва змии и гущери, друг израства високо, понякога се пречупва. Мъдростта на тревата ли? Да не позволиш да те пречупят, като те уподобят на себе си. Първият праправнук съм на два заможни християнски рода, бастисани през Април 1876. – Аноним (1947)

  9 apr. 2008 

ОТ АДА

На четиригодишната Вера

В катранен фрак, кой знае как, 

яви се Дяволът пред мене 

с патъци модни на бос крак 

и фосфорни очи зелени.

В съня ми снощи се яви 

и някак си изкристализира 

с онази фраза: C'est la vie*, 

светът е изветряла бира.

Учтиво ме простреля с пръст 

и кой да предположи – 

 не лъхаше ни капка мъст 

откъм блестящата му кожа.

– Каквото и да мислиш, знай – 

угрижен Сатаната рече, – 

ти вместо да живееш в рай, 

"живееш с ада в теб"**, човече.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 16 uni 2024

Илюстрации:

- С четиригодишната Вера през смях и сълзи.

- Двете ми дъщерички Вера и Надя по-късно.

––

* Такъв е животът (фр.).

** Фраза, изречена през плач на рамото ми от майка им на двете ми дъщери Вера и Надя. Бел.м., tisss.