ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1151.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1151.)

 Пловдив е люлка на културата от нашите предци траките до ден днешен, но и гнездо на войнстващата посредственост, що се отнася до властващи парвенюта или отрепки в поредната политическа партия на власт след Десети ноември. – Аноним (1947).

  05 dec. 1977 

ЗАД ЗИДА ВИСОК*

Една градина зад зида висок се крие –
и кой живее там, и как, за мен е тайна:
желязната врата в ръжда отдавна гние,
звукът на дървояда пълни стаите.

Да кажем, стигна някога чертата,
отвъд премина, в други свят прескоча,
за миг ще се стопя в зеленината
и любопитството от яд ще се налочи –

ще види всичко, скритото ще разузнае,
като слепец към Ада ще затропа,
пък аз и във смъртта ще се ругая
защо съм влязъл толкоз надълбоко.

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 07 jan. 2023

Илюстрации:

- Случайно открита сграда в Пловдив.

- 1980, Иван Панев в Стария Пловдив**.

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Прекаленото познание убива; човек се обезверява, когато научи всичко край предмета, който го вълнува. Когато – с други думи, Истината е гола, тя не е особено привлекателна гледка. Да надничаш в арматурата на живота, не е работа за малодушни. Колкото повече узнавам, толкова по-ясно проумявам колко малко зная, е другият смисъл на текста по-горе. Оттам се появи слепецът, който потропва с тояжка към Ада на познанието. Писан е текстът към края на 1977 г., но за мен придоби по-особен смисъл след изгонването от пловдивския младежки вестник по заповед свише веднага след моя острокритична статия от май 1981 г. "Дайте му там да прави заводска или селска някоя многотиражка, щом толкова искал да се занимава с журналистика, в средства за информация той няма работа", били указанията на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев (1933-1990) към сътрудниците му Спас Беловски (1939-2017) и асеновградчанина Крум Марков (1945); разправил тогава на четири очи Крум пред човек от редакцията с добавката: "Знам, че е прав, но много съм малък, да му помогна". Която реплика стана запев за друг текст в сб. "Сутрин рано", отпечатан с логото на пловдивското издателство "Христо Г. Данов" в тираж от 1100 екз., за седмица превърнал се в библиографска рядкост за пловдивските книжарници. Иван Панев, да добавя, ми допадаше като човек, допада ми и сега, независимо от случилото се. Напомня ми за актьора Микеле Плачидо (1946) в ролята на полицейския инспектор Корадо Катани от италианския сериал "Октопод", който залепяше простосмъртните мои бедни съграждани пловдивчани за телевизионния екран, вж. https://1xmatch.com/bg/biografiya-mikele-plachido/ & За моя съгражданин от съседната махаличка Иван Панев, израснал в беднотия, още се помнят думи, изречени от неговия баща, когато младият Иван тръгва да прави политическа кариера в Тодор-Живкова България: "Сине, и като си вече кмет на столицата, не забравяй да обръщаш очи към пловдивските тепета", напомнял ги самият първи секретар на БКП тук. вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2 

** На снимката от лятото на 1980 г. отляво-надясно: Иван Панев (1933-1999) – първи секретар на ОК на БКП в Пловдив; най-отзад: Кирчо Атанасов (1945) – директор на елитната пловдивска Математическа гимназия по онова време, Министър на образованието в едно от правителствата след славния Десети ноември 1989 г.; аз (1947) – журналист в младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра" от 26 дек. 1972 г.; и Методи Танев (1919-1987) – щатен вътрешнополитически наблюдател на официозния вестник "Отечествен фронт". Снимка: Румян Шишманов Бел.м., tisss.