ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1555.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1555.) 

  Старицата, що кашля кърви, във зъби стиснала душа – и тя си спомня своя първи любовник, с който спа в ръжта. А после се явиха втори, трети. Забравата ги сполетя, че първият най-ярко свети под звездното небе в нощта.*

  27 dec. 2012

ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ 

Приседнал край жарта на завет,
премислям минали неща
за пеперудени поляни 
и низ отколешни лета – 
за листа жълт, за скрежа бял 
в мъглив декември отлетял, 
за мразовития ветрец, 
косите буйни разпилял. 

И мисля, край жарта приседнал, 
за бъдния бленуван час, 
когато пролет дойде нежна, 
как няма да я видя аз. 
Цял низ неща са ми до днес 
невидени, далеч от мен, 
та всяка пролет този лес 
нали различно е зелен! 

И пак си мисля край жарта 
за всеки мой добър познат 
и всеки, който подир мен 
ще радва този грешен свят. 
И уж седя, подвил съм крак 
и в себе си се вслушвам аз 
за стъпки, що се връщат пак, 
за мил и дружелюбен глас.

Разпалва вихърът жарта,
фучи в дълбокия комин –
изпаднал в лен и самота,
в нощта съзирам свода син
на бъдещи суетни дни
и може би сега от мен
едва ли има по-щастлив,
загледан в бъдещия ден
когато няма да съм жив.

Пловдив – жизнелюбие, пошлост и култура

Plovdiv, edited on 21 apr. 2024

Илюстрации:

- С баща ми в м. Юндола на 25 август 1972 г.**

- Живял ли си, ако не си се любувал на живота! 

___
* Фрагмент от поемата "Завещание":122 ле-та, писани под влияние на старофренския поет Франсоа Вийон, от март до юли 1972 г. в добруджанското село Гурково, 
** Гризеше ме съвестта от добруджанска любовна авантюра и баща ми се чудеше как да ме извади от това състояние на вцепененост, като ме разхождаше с неговия мотоциклет NSU-500. Бел.м., tisss.