ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1554.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1554.) 

  Относно пасажа-цитат: "Чиновниците, рожби на политиката, живеещи или умиращи чрез нея, се стараят по-малко да изпълняват своите служебни задължения, отколкото да се ориентират по кой вятър да обърнат платната си; едните са верни на властта до степен на слугинаж; другите – враждебни до предателство"...*  

  ГЕНЪТ СИ Е ГЕН! – "По плодовете ще ги узнаете"

  – Човекът, чиновник на когото съм кръстен и нося фамилното име Георги Бояджиев от Харманли, баща на петима сина, от които най-малък е баща ми, бил бирник. Според колегата математичка Катя Димитрова, майка й, отраснала в махалицата, дето живели Бояджиеви с петимата си сина, твърди, че били най-бедни между комшиите. Когато се ражда баща ми Кирил, съседи довеждат при лехусата** бездетни заможни мъж и жена от Бургас, готови да осиновят бебчето. И баба ми Господинка ги прогонила с думите: "Бебето ще вземете само през трупа ми..." Четири-петгодишният Кирил бил хранен от войничетата в поделението край Харманли, които му отливали в тенекиена кутийка от чорбата във войнишката бака. Та ей така, какво говорил напереният чужденец не ми е важно. Съществено за мен е, че след като се пенсионирал, бирникът три години слиза да работи в Златоградските мини, да изплаща заем, за който заем на негов "приятел" гарантирал. Толкоз по въпроса! 

  Затова христоматийния разказ "Андрешко" на Елин Пелин смятам за тенденциозен, писан от интелигент, който не познава достойнството на някогашното чиновничество след Освобождението. За сведение – чиновници в разни държавни ведомства са ред неслучайни наши писатели от Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков като започнем. Тези някогашни държавни или общински чиновници нямат нищо общо със сегашната наглост на овластени самозабравили се държавни служители.

  Преиначават ей тъй, както им дойде на кеф! На кого да повярвам! На чужденеца ли? Трима от петте му сина кръщават сина си на неговото име – Георги. Това случайно ли е? Като реликва баща ми Кирил пазеше не хиляди или милиони от баща си бирника, а конусовидни две ракиени чашки от 30 г и груба циганска направа ножици за рязане на тенеке. Да му се доплаче на човек, като види как тимари тези единствени, наследени от своя беден харманлийски бирник вещи. Чашките се вадеха много рядко, при много специален случай от витринката в хола. 

Пловдив – гнездо на пошлост и култура   

Plovdiv, edited on 18 apr. 2024

   Илюстрации:

   - Дядо ми Георги – харманлийският бирник (1880-1953).

   - Август 1972 г., м. Юндола: петият син: баща ми Кирил. 

–––

* ..."Една от най-интересните особености на спектакъла, на който присъствам, е специфичната роля, която играе Русия, за да поддържа напрежение, превърнато от нея в опорна точка на политиката й. Въпреки че е възможно най-малко либералната нация на континента, тя застава начело на всяко либерално движение. Абсолютистката власт, която се крепи единствено на полицията и подтисничеството, проповядва правата на човека сред други народи, слага намордник на своята преса, но извън границите си я ласкае, подбужда и купува. Това е връхната точка на човешката комедия. Няма как да пропуснем, разбира се, прерастването тук на същата дилема в извечното българско противопоставяне и делене. Нашето филство и фобство: "за" Русия или "против". Ето тезата на Александър Батенберг: "По-образованата класа се откъсва от руснаците, които, в интерес на истината, Русия никога не е обичала страстно. Но селянинът им остава верен. Както и духовенството, което в своите молитви споменава името на Руския цар преди моето." С което французинът Емен Кейе не е съвсем съгласен, и на свой ред излага наблюденията си: 

  "Колкото до селяните, тези чувства, без съмнение, били силни в началото, след Освобождението, но тази сила намалява, както е нормално за човешкото сърце. Руснаците скоро ще станат – ако вече и не са, най-малка грижа за шопа, дяволски практичен, алчен за печалба, интересуващ се най-първо за своята нивичка, за вола си, за жена си и децата си, за кучето си… и за руснаците. В такъв ред са грижите, които изпълват суровата душа на българския селяк".Опасенията на Емен Кейе за бъдещето на България вървят и по друга линия: зарад трайната дисфункция на българския политически живот. "Изборите в България са мека глина – пише той в книгата си "В България и Румелия" – запазва отпечатък само от последния енергичен натиск. Чиновниците – рожби на политиката, преживяващи или умиращи чрез нея, се стараят много по-малко да изпълняват служебните си задължения, отколкото да се ориентират по кой вятър да обърнат платна, едни – предани на управляващите до степен  слугинаж; другите – враждебни до предателство". А какво правят избирателите? Въпрос от важно значение както преди век и половина, тъй и днес!

   "Селянинът гледа накриво кмета, попа и даскала, защото те са по-близко до него и той се страхува от тях. Подложен под натиска на противоположни позиции, притесняващ се, че не разбира какво точно се иска от него, а и без изобщо да се интересува от "господин депутата", той е също толкова затруднен при пускане на бюлетината си, колкото магаре, ако го карат да свири на флейта, и би плащал доброволно всеки път, ако можеше да не гласува".

  Тук трябва да признаем, че нещата са претърпели радикална промяна. "Модернизацията" е факт. Днес масово избирателите биват атакувани с пари, за да си продадат гласа. Което – уви! – по-скоро превръща средностатистическия българин избирател от гражданин в магаре, опитващо се да свири на флейта. Или

"Разни хора, разни идеали", както бе писал навремето Алеко Константинов. Вж. https://www.dnevnik.bg/analizi/2015/06/29/2559905_bulgarskata_dilema_razmisul_prez_pogleda_na_emen_keie/amp/

** Лехуса – родилката до двайсетия ден от раждането. Бел.м., tisss.