Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото: омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими. – Аноним (1947)
9 fev. 1972
Желая в утрото мъгливо
да бъда пак в Балчик, в снега край плажа,
където гларусите кряскат
с разперени крила и там,
от бункера – туй зъбче от войната,
тревата пада тихичко в морето
и въздухът, наситен с дъх на йод,
е мек като очите на приятел.
Желая в утрото мъгливо
да бъда сам на ивицата тясна,
край лодките, сковани в тънък лед,
край кейовете пусти, посребрени,
край силозите, с рядък мъх покрити,
край каменни разкъртени стълбища,
които свършват стръмно над водата,
така отчаяно гостоприемни.
Желая в утрото мъгливо
да бъда пак в хотелчето зад пътя,
току до кея с лодките рибарски,
да бъбря кротко, нежно с ветровете,
да слушам как вратите на живота
отварят се-затварят се със трясък,
достоен за едно стихотворение,
написано от талантлив поет.
Желая в утрото мъгливо
да бъда тук и само тук, накрая,
където почва истински животът,
разпръснат в незначителни моменти,
и всичките – с човешка топлина;
да слушам, да крещя и да се смея,
да бъда най-чувствителна антена,
източен като шпага към небето.
на всеки срещнат да окачвам нимба –
едно клъбце от топъл дъх човешки
да свети покрай всякое чело.
...Тогава нека дойде Онзи кораб
от сънищата – с черните комини,
и палубите черни, и ръждата
на хиляди почтени мъртъвци.
Желая в утрото мъгливо...
В такова утро искам да си тръгна.
Да няма никой долу, край морето,
и никой да не знае кой съм бил.
Да се стопя внезапно в хоризонта:
във въздуха, в пръстта и във водата,
и само нероденият ни син
да търси дълго своя слаб баща.
.jpg)
Илюстрации:
- Хаосът, от дълбините на миналото изплувал.
- Жители на град с осемхилядолетно минало*.
–––
* От сб. "Кардиф", Студио "Гарван" 1997, печ. коли 6, тираж
300, цена 3 лв. Бел.м.., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар