ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1528.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1528.)

  Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото: омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими. – Аноним (1947)

  13 apr. 2017

ЛЯТОТО КРАЙ КИТЕН

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в съня ми,
нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя –
хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих го у мен си.
Това знаеш ли, татко мой?
Позволих ли си някога да го узнаеш?

Когато ме биеха по лице с юмруци и думи,
криех се в кюмюра да изплача унижението,
и не ти се оплаках нито веднъж.
Когато станах голям, явявах се в дома ти
само за да се похваля с успехи,
и премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален мъж в неговото възмъжаване.

Един-единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка
как умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на онази фиеста
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
зад черквата "Свети Мина",
дето съм кръстен чак в седмата си година.
Ех, как съжалявам, че ви поканих –
видяхте как падам под ударите
на моя противник – момъка срещу мен!
И после у дома за този злополучен мач
ти дума не обели, нищо не ми рече.

И добре знаех, че не ти е било приятно
да виждаш сина си как губи на ринга,
но то си бе, разбира се, нещо в реда на нещата,
защото бях преживял вече лятото край Китен,
когато за пръв път се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях –
за да си човек, най-важното е
да се научиш да губиш като мъж и българин –
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото онова лято край Китен
преживях първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили мой татко,
дърводелецо неизвестен и мълчалив,
който си на Небето

и гледаш внимателно и хладно отгоре

как падам на ринга и пак ставам,

как падам на ринга и пак ставам,
как падам на ринга и пак ставам,
което значи, че все още съм жив.

Пловдив – столица на културата и пошлостта

Plovdiv, edited on 26 fev. 2024

Илюстрации:

- Август 1961. На черупчестия нос край Китен.

- 1980. Пред портата на Бачковския манастир.

–––

* До работническото почивно селище край Китен отвъд Приморско с баща ми долетяхме с обновения лично от него мотоциклет NSU 500 куб.см. с военен кош от BMW Romel. Майка ми и сестра ми пристигнаха същия ден с междуградския автобус Пловдив-Китен. Изкарахме на морето 14 дни (подслон и храна) с профсъюзна семейна карта на символична цена в дървени бараки, увиснали над залива при Китен заедно с двайсетина други семейства. Бел.м.,tisss.