ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1518.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1518.) 

  Истерично на повърхността плуват страхливите, алчните, безскрупулни и кресливи дребни душици, гушнали службицата, кокалчето, а широко скроените хора изчезват от спомените. Това сиво тресавище Преживяното превръща в политика: "Наште и ваште, ние праведните и вие гадните". Като че всички не сме от една нация в едно отечество. Изгубим ли си отечеството, изчезваме до един. Остават отрепките. – Аноним (1947)

  14 fev. 2016

ЗАВРЪЩАНЕ В ДОБРУДЖА

Някога бях млад, твърде млад,

да прекося, кажи-речи, на един дъх

шест километра сред разораните ниви

между селата Гурково и Тригорци,

където моето женче с двете ни щерки,

щастлив бях да ги зърна трите отново.

Как стана, че онова моме с щерките ми

отдавна не ми е тема за разговори,

а мелодията, която си тананиках тогава,

звучи и днес и ме изпълва като храм!

О, братко Боб Дилън, пет години

преди мен роден Отвъд океана –

един евреин в онази твоя Америка

на заселниците и от Близкия Изток,

като българин, реших да ти кажа:

Песните ти, дрезгавият ти глас

ми говорят много повече

от всички световни филхармонии,

защото си в сърцето ми оттогава, 

от онази загадъчна дивна пустош 

между селата Гурково и Тригорци –

Дон Кихот от бедняшкия Пловдив,

прекосявайки нивите на Добруджа,

когато се завръщах посреднощ сам,

при моите хора в една стара къща

под грозд звезди, виснали от небето.

Пловдив – столица на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 14 fev. 2024

Илюстрации:
- Август 1977 г., село Тригорци.
 - При баба и дядо в Добруджа.

–––
* Родният ми град, окупиран от бивши доносници на страховитата Държавна сигурност или рожби и внуци на партийни секретари и управленци от някогашната БеКаПе, някои от които си замениха фамилното име и си написаха героична биография, за да се представят пред младите поколения за антикомунисти и пострадали от режима, който ги изпрати да се изучат на лицемерие в АОНСУ, в Ленинград или Москва. Бел.м., tisss.