ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1519.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1519.)

  Приятно е да ръсиш присъди. Хем се чувстваш фактор, с когото трябва да се съобразяват и са длъжни да те ценят, хем се издигаш в собствения си облик на идиот с будна гражданска съвест и влияние над обществото. Това занимание се удава леко! Тънкостта е да узнаеш как се става дотам нагъл, че да не ти пука за последствията. – Аноним (1947)

  4 apr. 1994

УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС*

  Йовков е голям наш писател, малкото му име е Йордан. Както се вижда, фамилното донякъде съответства на личното му име. Може дядо му да е Йован, Йовко или Йовчо, обаче баща му, като не го кръстил тъй, дал му е пак нашенското име Йордан. Както е редно, и Йордановците си имат имен ден, кога попът зафучи кръста в реката и апапите ще се издавят кой пръв да докопа този кръст, ама какъв ли имен ден може да има учител с името Алфонс, когато фамилното му име идва от нарицателното по нашия край на Тракия за абсолютен тъпанар и ачик глупак Бай Грую? В трети клас по някое време класната ни баба Цона Кавръкова се разболя и се наложи да я замества някой си Груев – даскал по български език в горните класове, малкото му име бе Алфонс, обаче деветокласниците го префасонирали в Алфонс Говедото, че любимата му фраза била "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме запомните за цял живот!" Като че говедата може и да не са цели. Цели са, разбира се!

  Алфонс не напада по обикновения познат начин, а размахва лапи във вида на перки на вятърна мелница и бие текмета (шутове) с ляв и десен крак. Кой ще му се опре?! Учениците го възприемахме като напаст, като природен феномен. "Можеш ли да спреш ти вятъра!" – както се говори в хубавичко стихотворение на една от великите поетеси на България г-жа Елисавета Багряна, която, като не си харесвала фамилията Бояджиева, че отвсякъде Бояджиева й смърдяло на мазен, чак залоен турски сериал, та се прекръстила на Багряна, демек: боядисана, вапцана, оладжак, както казват господа турците.

  Какво да сториш пред такова бедствие! Не можеш го възпря, нито ще го умилостивиш другояче освен с молитви и покаяние. Когато го създавала, госпожа Природата си послужила обилно със суров дървен материал и с първобитни сечива: чук, секира и трион. Телесно нашият Алфонс е някак поиздължен, леко пипонест. Фигурата му представлява спортно коремче върху масивни крачета, окончавани от огромни плавници. Плавниците са пъхнати в масивни кундури, които Алфонс, кога го турят в междучасията дежурен по коридор, забърсва с кадифен парцал. Косиците му са плътно пригладени, маже ги най-вероятно с мас или шарлан, лъщят с оттенък на захабен чаршаф. От горното джобче на сакото му наднича сиво кокалено гребенче. Вечно зализан и в панталони с остър ръб: муха да кацне, ще се разкрачи на ръба, неясно как и според каква алхимия, наместо представа за елегантност Алфонс събужда погнуса. В костюма му освен плюшеното парцалче се гуши и посмачкана тубичка боя за обуща "Ималин", стъклено флаконче одеколон "Дунавски вълни" и незабравим за четири поколения българи, които са били войници в казармата, крем "Младост", изобретен в ерата на непрежалимия Вълко Червенков, лъскава пинсета, пиличка за нокти и крива ножичка за маникюр. С пинсетката си скубе косъмчетата от носа или ушите. Заради нещо тежко, тъпо и мрачно, излъчващо се откъм масивната му фигура на злобен тип по рождение, напомня огромен торен бръмбар.

  Алфонс е искрено и лично силно влюбен в себе си. Обича да ни цитира свои мисли, като не пропуска да ни обясни при какви обстоятелства и как въпросната мъдрост му се появила в ума; то са все мисли, изплували по исторически повод. Въобще, от него лъха на ярост, високо самочувствие на мисионер, изпратен сред червенокожи индианци, философ-психолог и откривател на археологически находки. Цитира чат-пат и откровенията на някой си Карл Маркс. Застане пред мигащата на парцали Ванче Футекова, която пак не знае урока, и със задгробен глас бръмчи като булдозер, кога чисти коритото на Марица от купища пловдивски битов боклук и храсти:

  – Ако още помниш как се изразих миналия път, драга Футекова, от тебе нищо няма да произлезе. (Продължителна пауза, да осмислим казаното.) Ти си тъпа, проста и мързелива. – Па се обърне към нас: – Трудът, скъпи деца, превърнал маймуната в човек. Маймуни, дето не се трудили, клечат си още горе, чакат някой като мене да ги свали от палмата с бананите.

 Застинал мирно с разперени от лактите лапи под иконата на Карл Маркс, нечистоплътен, чорлав като идола, Алфонс описва "капетализъма" като ламя. Брадатият Карл Маркс боцка ламята със стройната своя теория за човешкия род. Засмърди ли й на Маркс, ламята, "капетализъмът", демек, хуква вдън гори тилилейски, оттатък Атлантическия океан да се спасява. Отдалече Алфонс Груев мяза на злодей от древна скандинавска легенда. Отблизо се хвърлят в очи бухалските му вежди, а и смръщеният поглед. Същевременно напомня на някогашните скитници, които олицетворяват беди и злото в Чаплинова комедия. От него лъха на чесън, непрани гащи, препържена риба и одеколон. Отвори ли уста, изникват там жълтеникави зъби и позлатена коронка. Чистник. Вечно си бръска пърхота от дрехата. Гнусливо: с двата пръста, чисти полепнали по костюма му конци, косми. Където се появи, като гол охлюв (плужек) върху листо от маруля оставя видима отдалече слузеста диря. Любимият му вестник "Дума" е пъхнат в джоба на сакото, отдалече да се знае, че това е любимият на обновените партайци от бившата БКП вестник "Дума". За други вестници се отзовава неласкаво, току рече: "Оня парцал аз го не чета". 

  Ето част от неговите откровения! На вестникарите и на телевизиите се дължат бедите на България. Трябва здрава ръка, силна ръка за да успее Демокрацията при нас. Прогресивното човечество се надява единствено на демократа-новатор. Няма от демократа-новатор по-честен, по-достоен. Всичко прекрасно е дело на истинските професионалисти от партията на обновените демократи на Иван Костов. Най му се радват гимназистите от четвъртия етаж, когато по черната дъска хване да драще темата на новия урок с купища правописни грешки. Подземали го да обясни защо се пише "мляко", като и "млеко" не е грешно, коя всъщност е правилната думица: футбол или фудбол? И Алфонс дотам се замотавал из тъмните дебри на непонятната му българската граматика и особено глаголните й времена, че неведнъж се случвало, потен пред черната дъска, да ломоти, като че не той е учителят, ами учениците него изпитват:

 – Сватба се пише "свадба", тъй ли?! Ами аз какво съм ви казал?! – Или хитрувал, хилел се идиотски, въртял зъркелите си като циганка, хваната в зарзаватчийница, да пъха краставица под полата: – Реших да пробвам колко знаете, пък вие сте се хванали на въдицата. Експериментирам, хе-хей! Българският, това не ви е две и две прави четири. Сметанката е за фасулковци, а граматиката е повече от философия! Залягате ли, колкото аз съм залягал над книжките, и на вас ще ви се изясни делото на Кирил и брат му Методи.

  Дъщеря си Алфонс записал в съседното училище "Димчо Дебелянов" да учи, че на колегите си тук им няма доверие. Получила Катенцето "три" по физика и ревнала да плаче, присмели й се децата и търчи Катюша при тате Алфи. Пипнал той двама по-устати главоци, сблъсква им кратунките една в друга. Рекъл физикът Колю Койчев: "Ама, не бива така, г-н Груев. Вий, коскоджа ми ти голям мъж, дечурлигата ни да пердашите". Алфонс и върху Койчев налетял да му шибне един-два. "Шибна един" – фраза от речника на бившите най-достойни синове и дъщери на българския народ и Партията-ръководителка: БеСеПе, ГЕРБ, ДеПеСе и която да е друга, все излезли изпод шинела на БеКаПето и на славната Държавна сигурност. В предаване in live от залата на Великото народно събрание яко изнервена госпожа** от партия с прекрасно демократично име покани наведнъж по четирите микрофона от трибуната на Народното събрание хитруващия и изплъзващ се като мокър сапун лидер на Демократическата партия:

  – Господин Савов! А-а-ах, господин Савов, що не излезете във фоайето на Парламента да ви шибна един!

  Обаче отзова ли се на любезната покана кавалерът бай Стефан Савов, отиде ли да му шибнат един, дип не стана ясно на целокупния наш роден електорат отсам телевизорите... След гърчавия физик Койчев на бойното поле в училищния двор в съседното училище се появява госпожа Еличка Бресковска. Директорката Бресковска заплашва, че ще повика полиция, а нашият Алфонс отвръща, че с женоря не му е работа да се занимава, ама ако госпожата чак па толкоз напира, не му е проблем и на нея да й шибне един. И Бресковска тоже си подвива куйрука***. С лапите върху шкембето Алфонс изпод вежди измерва тълпата от петстотин и осем най-случайни кибици, затаили дъх, па отронва онзи любим лаф: "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме помните цял живот". И понеже в нашия краен квартал "Изгрев" зад най-многолюдното, замляно в боклук и помия циганско гето в Европа в течение на два месеца се обсъждаше само този случай, фукаме се на хлапаците от съседните училища, че тренираме за бой и отбрана при господин Груев. Инак в часовете по български при нас е мъртвило, закопняхме по болнавата баба Цона Кавръкова. Досадница е тя, обаче не ни блъска с юмрук по гърба и муцуната.

 На млади години Алфонс Груев пребивавал в съветска република Коми, дето го наели за дървосекач. Не сякъл обаче с останалите дървари, ами си клател краката, като партиен секретар в канцелария с никелиран руски самовар, килимче с еленчета зад гърба и декоративна палма, съчинявал стандартни доноси за бачкаторите си сънародници. Изхитрил се по някое време доносите да размножава с индиго. Така попълвал в типовия донос само име и фамилия на следния отстъпник от правото дело на любимата партия, докато на генерал Терзиев от ДеСе в София му писнало да чете и препрочита все един и същи секретен доклад от далечен Сибир. Доядяло ги храбрите местни наши чекисти да гледат как агент Виктор, т.е. Алфонс Груев дебелее и плуе от мързел в Република Коми, та го забили отчетник по въгледобива още по-дълбоко, нейде край сибирското градче Красная Пицунда. За парлама го командировали в Красная Пицунда: нека да види Партията, че и той работа може да свърши. От онзи период вероятно му е останал навикът да се зъби на опонента си: "Шта прата аз теби да чукъш камани!!!" – тънък намек за родните соц.профилакториуми с романтични имена: Скравена, Персин, Слънчев кът, Белене, "Шта науча аз теби къде серат гладнити!" – да ругае и кълне на развален руски язъйк.

  Часовете ни почваха ето тъй. Изпъне се дежурният пред черната дъска и изквичи громко: "Кла-асс, смирна!" Сдървим ний шия, зъркели опулим. Алфонс ни огледа внимателно, направи няколко тегела пред чиновете и откликне тоже па рускаму язъйку: "Свабодна, маладци!" И ние сядаме. И се захваща неговото 45-минутно театро. Заповяда веднъж да му прочета "изобразително", както рече, "Песен на синчеца" от Иван Вазов. Мрънкам си тихо, но нарочно изкрещях "Бог самичък ме посея и поля ме да раста", и Алфонс поправи и патриарха на Българската литература дядо Вазов:

  – Господ...? Какъв господ, мойто момче! Няма Господ! – Па се оцъкли, сякаш му се появи внезапно Божият лик, като че усети току-що Божията промисъл. Впери се в напомнящо очертанията на бившия Съветски съюз огромно леке на тавана в класната ни стая, последица от ноемврийските хладни дъждове и прокапалия стар училищен покрив, и замълча унило. За Алфонс, ако има сила, по-могъща от Александър Македонски, Кришна, Тангра, Перун, Зевс, Кронос, Юпитер, Йехова, Саваот, Аллах, Буда, наред с цялата им компания от светци и мъченици, наедно с пророците, това е примижал мустакат Чичо с луличка, някой си Йосиф Висарьонич. Посочи ни го на картина в рамка, където Висарьонович или Висарьонич тъкмо е врътнал нуличка, клъбце от дим. Става то нейде на майната си, в Маскве или както казват, в Третия Рим на онзи проектиран от г-н Маркс световен концлагер на щастливите хора и целокупното прогресивно човечество.

Пловдив – древно селище на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 15 fev. 2024

Илюстрации:
- Напористата Петя, която пожела да му шибне един.
- Г-н Стефан Савов (1924-2000) от ловките политици. 

–––
* Глава ХХVI от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" (1994-2004). Графика от автора.

** Петя Шопова (1951) е родом от Пазарджик. През 1973 г. завършва Право в Софийския университет. Членува в БСП до ноември 1993 г. Депутатка е от ХХХVI до XXXVIII Народно събрание. Между 1997 и 2001 г. е зам.-председател на XXXVIII Народно събрание, също и зам.-председател на Българската евролевица. От 2001 г. преподава в Русенския Институт по криминалистика, професор е по криминология. Трябва да си по манталитет грубиян, за да си наясно каква сила е липсата на домашно възпитание в обществения живот. Школа за обучение са философските беседи по Пловдивската "обществена" телевизия с под вещото ръководство на обаятелния Ангел Грънчаров (1959), пришелец в Пловдив от Долна баня, дипломиран философ-психолог в Ленинградския държавен институт за агит-кадри на БКП. 
*** Тур.: Опашка. Бел.м., tisss.