ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1498.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1498.)

  Нищо не започва от днес. Което сме сега, вече е било. Мекерето по турско пак си е било мекере. Генът не се променя, само се проявява в поколенията, които идват на същата земя подир нас. – Аноним (1947)

   4 uni 2009

НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ НАРОДА

За нищо минало не съжалявам!
Напротив – виждам се щастлив:
обикновен, нехаен, непрославен,
записан на коляно стих.

Човека доверчив какво го пази,
та колкото и да го мразите дори
и колкото и силно да ви дразни,
не струвате и пет пари?

Когато политически клоуни и тарикати
с лъжи купуват братята ти по съдба
и другите нещастни щом подкупва
с екскурзия от съседна Турция
или почивка на море...

Когато кървавата Столетница
е зад всеки ъгъл вече толкова години
под разни имена и романтичи каузи
и те уверява денонощно по радиото,
телевизията и всичките си вестници,
напоследък: по домашния ти телефон...
как не престава да мисли за теб
прилежно денонощно работи за теб,
за България
и тежките предателства срещу нацията
приписва на всички останали,
а т.нар. антикомунисти са част от същите,
срещу които на висок глас вият и квакат,
и зад гърба ти заедно въртят далавери,
и когато не знаеш, защо лъжат,
и когато не можеш, защото нищо,
внушават – не зависи вече от теб...

Когато България става все по-тъжно място
 за съвестния и все по-весело място
 за лъжеца и крадците,
не ти остава нищо друго,
о, нищо друго не ти остава
освен да погледнеш истината в очите...

Всичко тук от теб и мен зависи.
зависи от нас, защото сме мнозинство
ние – лъганите,
ние – ограбваните,
ние – унижените и оскърбените,
ние – които сме голяма сила
и няма как да не узнаем това.

Излез от черупката си, приятелю,
виж колцина сме с твоята съдба,
каква сила сме, решим ли какво искаме.

Животът е дар, не хленч и сълзи
и никой не е по-голям от теб,
защото ти си Стопанинът,
ти си Народът
и всичко тук
точно днес, точно сега
и най-много всъщност 
от теб зависи.

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 28 jan. 2024

Илюстрации:
- Печал, където някога цъфтеше живот.
- Как народът стана персона нон грата.*

–––

* Грабиха десетилетия наред: до стотинка, до последната ни риза, до смърт. Грабиха пряко – с бъркане в общата каса, с т.нар. "приватизация" и обществени поръчки с "наши" фирми, с широко затворени очи и широко разтворен портфейл за контрабанда и данъчни измами. Грабиха косвено – с невежество и некомпетентността си, с партийни назначения на разни калинки. Това е война, която ни опустошава, война с Отечеството, без да обръща знамената ни наобратно, напротив – с националния флаг върху фасадната ни демокрация по чужд модел. Бел.м., tisss.