ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1477.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1477.)

  В двата рода: бащиния от Харманли и майчиния от Пазарджик (всъщност пришълци от Перущица и Калугерово), нямаме генерали на Държавна сигурност, нито главорези и министри преди или след Девети септември 1944 г. Това бяха обикновени българи, които живееха скромно и не зависеха от конюнктурата, а от труда си. – Аноним (1947)

   1 jan. 2024 

КРЪГОВРАТ НА ЖИВОТА

В реката, в древната река, води що влачи към морето,

мен случило да се родя от две тела, в прегръдка слети.

Кога наглед случайно уж съдбата срещнала ги двама:

моме, дошло да учи тук, а всъщност да ми стане мама, 

и момък беден – пети син, за мебелист дошъл да учи,

но влюбил се като един сред хиляди подобни случаи. 

С какво го изкушила тя? Ех, как ли да си ги представя!

Греховно тайнство любовта, дано все тъй да е такава 

вихрушка, болка и екстаз, когато цяла нощ будуваш

дали в теб влюбена е таз или на теб тъй ти се струва.

Лежат далеч един от друг два трупа, всеки в своя яма,

и аз след тях ще стана труп, и нищо странно тука няма.

Били са плач, игра и смях, като в една човешка драма,

 а само обич между тях си спомням. Сякаш друго няма. 

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Рlovdiv, edited on 1 jan. 2024

Илюстрации:

- Бъдещата ми майка на 14 години*.

- Бъдещият ми баща на 16 години**.

–––

* В бяла рокля. Снимката пратила с този надпис до него

** Последният в редицата полуголи мъже. Бел.м., tisss.