ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1476.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1476.)

  На всички от моето поколение българи, родили се година-две или три преди или след края на Втората световна, които бяхме най-обикновени войничета през мирно време, но преживяното в казармата остави солен отпечатък за цeлия ни по-нататъшен живот, за което по-младите от нас няма как да знаят, но то е част от жизнения ни опит, твърде важна част, за да забравим в дни на всеобщ духовен погром. – Аноним (1947)

   1 jan. 2007 

ПЛОВДИВСКАТА ЦЕНТРАЛНА ЖП-ГАРА

Отмина с лятото на този свят сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на Запад,
вечерникът косите роши, устата жаден въздух гълта
и детски пръстчета небето с марципан и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се няколко връстници мъдро по перона
и Пловдивската, боядисана в мизерна охра, пуста гара
край нас на купища изсъхналата ланшна шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът?!

Отсреща в евтината закусвалня пак сервират люта супа

и като нас такива – неугледни, скучни, изгладнели чакат

и всеки във балтона си сам сврял се като във хралупа.

 И всичко в лекомисления град ти казва: Сбогом-сбогом!
С ръчица му помахай и бързичко по-надалеч се махай.
Хлапенцето у теб дотук мечтаеше си прекалено много,
че струва ли си още да те присвива лекичко стомахът?

А няма накъде – роден си тук, тук пленник си оставаш
на всичките истории сърдечни и с капризната си болка
на майната си отминава и световната капризна слава
с витаещото над перона предчувствие за смях и пролет.

Животът е това... Дотук, ех! – поиграхме си доволно,
опитахме от всичко в този свят. Пък и не беше скучно.
Днес от сергия купих си за Зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.

Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 1 jan 2024