ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1454.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1454.) 

   У всеки възрастен мъж живее малко момче, за което той не винаги знае, че трябва да се грижи. Удуши ли го в тънки сметки и амбиции, вече е умрял – Аноним (1947)

  18 oct. 2007  

ВЪПРЕКИ*  

Казваш ми, че ще ти липсвам.
Е, добре де, що пък не! – 
че увиснах без да искам
както мокрото пране.

Хубава си – знойна, млада,
имаш весели очи;
може мълком и да страдам,
може и да ми горчи.

Ти не се коси за мене,
гледай новия любим
как те пие възхитено
и размазва твоя грим.

Весело е край морето
в онзи августовски зной,
гола виждам те – което
няма как да знае той.

Че и вече леко сбръчкан,
още те сънувам аз
и от любовта си съчки
сбирам в идещия мраз.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 14 dec. 2023

Илюстрации:

- А каква скука щеше да е животът без вас, момичета!

- Интелигентното момиче пришива крила на любимия.

–––

* Истинската любов се врязва толкова дълбоко в съзнанието ти, че ти дава гориво до края на живота. Бел.м., tisss.