ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1432.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1432.)

  Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко на всеки философ тъпак! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли онези, които ни манипулират. Дали фалшивото лице на отродника не е знак, че се страхува преди всичко от себе си, от комунистическия си произход и минало! В момента някогашните доносници и офицери от Държавна сигурност плонжират пред новичкия Биг Брадър, за да докажат колко силно са влюбени в т.нар. евроатлантически духовни ценности и красоти, а нашите балъци им се хващат на театрото и ги боготворят. – Аноним (1947)

  4 apr. 1994

УЧИТЕЛЯТ АЛФОНС*

  Йовков е голям наш писател, малкото му име е Йордан. Както се вижда, фамилното донякъде съответства на личното му име. Може дядо му да е Йовко или Йовчо, обаче баща му, като не го кръстил тъй, дал му е пак нашенското име Йордан... Както е редно, и Йордановците си имат имен ден, кога попът зафучи кръста в реката и апапите ще се издавят кой пръв да докопа този кръст, но какъв имен ден може да има човек с името Алфонс, когато фамилното му име идва от нарицателното по нашия край на Тракия за абсолютен тъпанар и ачик левак Бай Грую?! В трети клас по някое време класната ни Кавръкова се поболя и я заместваше някой си Груев, учител по български на горните класове, малкото му име бе Алфонс, обаче деветокласниците го префасонирали в Ал фон Говедото, че любимата му фраза била "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, ще ме запомните за цял живот!" Като че говедата може и да не са цели... Цели са, разбира се! И сладко ни омайват от телевизора с приказки за демокрация и истината.

  Алфонс не напада по обикновения познат начин, а размахва лапи във вид на витло на вятърна мелница и бие текмета (шутове) с ляв и десен крак. Кой ли ще му се опре! Учениците го възприемаме като напаст, като природен феномен. "Можеш ли да спреш ти вятъра!", както се казва в хубавичко стихотворение на една от великите поетеси на България г-жа Елисавета Багряна, която, като не си харесвала фамилията Бояджиева, че отвсякъде онова ми ти Бояджиева й смърдяло на мазен, чак залоен турски сериал, та се прекръстила на Багряна – боядисана, вапцана, оладжак, както казват турците.

  Какво да сториш пред такова бедствие! Не можеш го възпря, ни ще го умилостивиш другояче освен с горещи молитви и покаяние... Когато го създавала, г-жа Природата си послужила обилно с три кубика суров дървен материал и първобитни сечива, на първо място секира, мотика и чук. Алфонс е някак ле-еко издължен и силно пипонест. Фигурата му представлява спортно коремче върху масивни къси крачета, окончавани от огромни плавници. Плавниците му са напъхани в масивни патъци, които Алфонс – когато са го назначили в междучасията за дежурен даскал по коридора, забърсва със сиво кадифено парцалче. Косиците му са плътно пригладени, маже ги вероятно с мас или шарлан и лъщят с оттенък на захабен стар чаршаф. От джобчето на сакото му се подава кирливо кокалено гребенче. Винаги зализан, в панталони с остър ръб – муха да кацне, ще се разкрачи върху ръба му, неясно как и според каква алхимия, вместо представа за елегантност Алфонс буди погнуса. В костюма си освен плюшеното там парцалче се гуши и понамачкана тубичка боя за обуща "Ималин", стъклено шишенце древен одеколон "Дунавски вълни" и незабравимият за четирите поколения българи, които са били войници в родната казарма, крем "Младост" – изобретение от ерата на непрежалимия Вълко Червенков, лъскава пинсета, пиличка за нокти и крива ножичка за маникюр. С пинсетата си скубе косъмчета от носа и ушите. Заради нещо мрачно и тъпо, излъчващо се от масивната му фигура на темерут по рождение, напомня едър торен бръмбар.

 Алфонс е силно влюбен в себе си. Обикновено цитира свои мисли, като не пропуска подробно да ни обясни при какви обстоятелства въпросната "мъдрост" му се явила в акъла; то са мисли, изречени непременно по специален исторически повод. Въобще и изобщо, от него лъха на злост, високо самочувствие на мисионер сред диви племена, философ-психолог и археологически разкопки. Цитира чат-пат откровенията на някой си Карл Маркс. Застане пред мигащата на парцали Ванчето Футекова, която пак не си знае урока, па с гробовен глас бръмчи като булдозер, кога чисти коритото на Марица, пресичаща Пловдив, от купища битов боклук, дървета и храсти:

  – Ако си спомняш как се изразих миналия път, мила Футекова, от теб нищо свястно няма да излезе. (Продължителна пауза, за да осмислим всички казаното.) Ти си тъпа и мързелива. – Па се обърне към нас: – Трудът, деца, превърнал маймунката в човек. Онези маймунки, дето не се трудили, клечат си още горе на палмата и чакат някой да ги свали от клона с бананите.

 Застинал с разперени откъм лактите лапи под лика на Карл Маркс, нечистоплътен и чорлав като идола си, Алфонс описва "капетализъма" като ламя... Брадатият Маркс боцка ламята с много стройната си теория за човешкия род. Замирише ли й на Маркс, ламята – "капетализъмът", демек, хуква вдън гори тилилейски, отвъд Атлантическия океан да се спасява. Отдалече Алфонс яко напомня злодей от скандинавска легенда. Отблизо се хвърлят в очи бухалските му вежди и смръщеният поглед. Същевременно напомня на някогашните скитници, които олицетворяват злото в Чаплинова комедия. От него лъха на чесън и непрани гащи, препържена риба и одеколон. Отвори ли уста, изникват жълтеникави зъби и позлатена коронка. Чистник. Все си бръска пърхота от дрехата. Гнусливо, с две пръстчета, чисти полепналите по костюма му конци и косми. Където да се появи, като гол охлюв (плужек) върху листо от маруля оставя блестяща, видима отдалеч слузеста диря. Любимият вестник "Дума" е пъхнат в джоба на сакото, та отдалече да се знае: това е любимият на обновените партайци вестник "Дума". За другите вестници се отзовава някак неласкаво, току рече: "Оня парцал аз го не чета". 

  Ето част от негови откровения: На вестникарите и телевизията се дължат бедите на България. Нужна ни е здрава ръка, за да успее Демокрацията и у нас. Прогресивното човечество се надява единствено на демократа-новатор. Няма от демократа-новатор по-честен и по-достоен. Всичко прекрасно е дело на истинските професионалисти от партията на обновените демократи, славната БеСеПе. Най му се радват единайсет- и дванайсетокласниците от четвъртия етаж, кога по черната дъска се хване да драще темата на новия урок с правописни грешки. Подземали са го да обясни защо се пише "мляко", като и "млеко" не е грешно, кое всъщност е правилно: футбол или фудбол? И Алфонс така се замотавал из тъмните дебри на българската граматика и родна реч омайна сладка, и особено в глаголните й времена, че се случвало, потен, да ломоти:

 – Сватба се пише "свадба", тъй ли! А аз какво съм казал? – Или хитрувал, хилел се идиотски, въртял зъркели като циганка, хваната в зарзаватчийница да си пъха цели краставица под полата: – Реших да пробвам колко знаете, пък вий сте се хванали на въдицата. Хе-хей! Българският, това не ви е две и две прави четири. Сметанката е за фасулковци, а граматиката е бетер философия! Ако залягате, колкото аз съм залягал над книжките, и на вас ще ви се изясни делото на Кирил и брат му Методи.

 Дъщеря си Алфонс записал в съседното училище "Димчо Дебелянов" да учи, че на колегите си тук хич им няма доверие. Получила Катенцето "три" по физика и ревнала да плаче, присмели й се децата и търчи Катюша при тате. Пипва той двама по-устати главоци, сблъсква им кратуните една в друга. Рекъл му физикът Койчев: "Ах, не бива тъй, г-н Груев. Вий, коскоджа ми ти мъж за чудо и приказ, дечурлигата да пердашите". Алфонс и върху Койчев налетял да му шибне един. "Шибна един" – фраза от речника на бившите най-достойни синове и щерки на нашия народ и Партията-ръководителка: БеСеПе, ГЕРБ, ДеПеСе или коя да е друга, все произлезли изпод шинела от Татовото БеКаПе и Шесто управление на ДеСе. В предаване in live от залата на Седмото Велико народно събрание яко изнервена госпожа** от партия с красиво демократическо име покани от трибуната хитруващия и изплъзващ се от неудобни въпроси и въпросчета като мокър сапун в банята лидер на неговата фалшива лъже-демократическа партия:

  – Господин Савов! А-ах, госссин Савов, що не излезете във фоайето на Парламента да ви шибна един! 

  Ама отзова ли се на любезната дамска покана кавалерът Стефан Савов, отиде ли да му шибнат един в муцуната, дип не стана съвсем ясно на целокупния електорат отсам телевизора. Подир физика Еню Койчев на бойното поле в училищния двор се явява и Елка Бресковска. Шефката Бресковска заплашва, че ще извика полиция, а нашичкият Алфонс й отвръща, че с женоря не му е работа да се занимава, ама ако госпожата чак толкова напира, не му е проблем и на нея да й шибне един. И Бресковска си подвива куйрука***. С лапи върху корема побойникът Алфонс изпод вежди измерва тълпата от хиляда случайни кибици, затаили дъх, па отронва любимия си лаф: "Вий сте цели говеда, ама ще ви оправя аз вас, та ще ме помните за цял живот". И понеже в квартал "Изгрев" два месеца се обсъждаше само този случай, фукахме се пред хлапаците от съседните училища, че тренираме за самоотбрана в часовете при нашия Груев. Инак в часовете по български при нас е мъртвило, та си закопняхме по нашата Кавръкова. Досадница е Кавръкова, обаче не ни блъска с юмруче по гърба и муцуната, не ни бие дузпи по задника.

 На млади години Алфонс пребивавал в съветската република Коми, където го наели за дървосекач. Не бил сякъл обаче с останалите дървари, ами си клател краката, като партиен секретар в канцелария с никелиран самовар, килимче с еленчета зад гърба и декоративна палма, съчинявал стандартни доноси за своите сънародници. Изхитрил се по някое време доносите да ги размножава с индиго. Попълвал към типовия донос само име и фамилия на съответния отстъпник от "марксизъма-ленинизъма", докато на генерала-партизанин от ДеСе в София му писнало да чете и препрочита все един и същи секретен доклад от далечен Сибир. Доядяло ги смелите наши чекисти да гледат как агентът им Алфанасий Груевич дебелее и плуе от мързел в Република Коми, та го забили отчетник по въгледобива им по-дълбоко: в китното сибирско градче Красная Пицунда. За парлама го командировали в Красная Пицунда, нека да види Партията, че и той полезна работа може да върши. От онзи период вероятно му е останал навикът да се зъби: "Шта прата аз да чукъш камани" – намек за китните ни профилакториуми с романтични имена: Скравена, Персин, Слънчев кът, Белене, "Шта науча аз теби къде сирът гладнити!" – или ръси ругатни и закани на неразбираемия свой руский язъйк.

  Часовете ни начеваха ето така… Изпъне се дежурният пред черната дъска и изквичи громко: "Кла-а-ас, смирна!" Сдървим шия, зъркели опулим, Алфонс ни огледа-огледа, направи два-три тегела пред строя, па откликне тоже па русскаму язъйку: "Свабодна, маладци!" И ние сядаме. И се захваща неговото 45-минутно театро. Заповяда ми един път да прочета "изобразително", както се изрази, "Песен на синчеца" от Иван Вазов. Мрънкам си аз тихо, а нарочно яко изкрещях: "Бог самичък ме посея, препика ме да раста", и тогава Алфонс поправи и патриарха на Българската литература дядо Вазов:

  – Господ...? Какъв господ, мойто момче! Няма Господ! – Па се оцъкли, сякаш му се яви внезапно Божият образ, усети току-що Божията промисъл. Впери се в напомнящо очертанията на бившия Съветски съюз огромно лайняно леке на тавана в класната ни стая, последица от ноемврийските хладни дъждове и прокапалия училищен покрив, и замълча унило. За Алфонс – ако има сила, по-мощна от Александър Велики на кухите макета, Буда, Кришна, Тангра, Перун, Зевс, Кронос, Юпитер, Йехова, Саваот, Аллах и божествената им компания наедно с пророци, то е замижал мустакат Чичка с луличка, някой си Йосиф Висарьонич. Посочи ни го на картина в позлатена рамка, където този Висарьонович или Висарьонич тъкмо е врътнал нуличка от пушек. Става то нейде на майната си, в Маскве, или както ни говорят, в Третия Рим на проектирания от г-н Карл Маркс световен концлагер за щастливи хора и прогресивното човечество.

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 24 noe. 2023

 

Илюстрации:

- Стефан Савов (1924-2000), от едрите нлоуни.

- Алфонс – илюстрация от автора на ръкописа.

––––
* Глава ХХVI от ръкописа "Историйките на ученика Ламски" (1994-2004).

Г-жа Петя Шопова от Пазарджик

** Г-жа Шопова (1951) е от Пазарджик. През 1973 г. завършва Право в Софийския университет. Член е на БСП до ноември 1993 г. Депутат от ХХХVI до XXXVIII НС, между 1997 и 2001 г. е била зам.-председател на XXXVIII Народно събрание, зам.-председател на Българската евролевица. От далечната 2001 г. преподава в Института по криминалистика в Русе, професор по криминология с чудесна биорафия! Човек трябва да е грубиян по манталитет, за да знае каква могъща сила е липсата на възпитание в политическия живот у нас. Прототип на Алфонс е другарят Атанас Стойковна, бившият партиен секретар на кварталната организация на БКП в пловдивския район "Изток", кв. Изгрев-Изток, където живея. Преподаваше на голямата ми дъщеря Вера, и когато Вера ми описваше "подвизите му на абсолютен простак в часовете им по Български език и Литература", казах й: "Трябва да си щастлива, че още в ранна възраст срещаш невежество и грандомания и имаш възможност да се учиш как да противодействаш, как да я отстраняваш в живота си оттук нататък". 

*** Тур.: Опашка. Бел.м., tisss.