Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, ала чувство за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – двата заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, жестоко клани през Април 1876, ми е ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)
НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (11.)
12 sep. 1996
- Страхувам се от: - някой, който ще ми поиска огънче, за да ми вземе здравето*; - фанатично блеснали очи на някой праведник от телевизията; - доносник, който ми шепне: "Довери ми се, изплачи си
мъката"; - хора, които се канят да ме направят заможен, весел и щастлив; - политици и управници, които са решили да мислят вместо
мен; - оратори, които обявяват по телевизора, че се жертват за народа.
Не е вярно, че предателят е слаб човек. Предателите са страшна сила.
Не се отчайвай! Все ще се намери плачлива баба да ти кацне на гроба.
Жени – много, избор богат. Мъжете все повече оредяваме в България.
Жалко, че за убийство на вяра в демокрацията няма текст в закона.
Проститутката всъщност укрепва секса и го поставя на здрава основа.
Щом богатият се стреми толкова яко към властта, значи има келепир.
Корабът потъва, ала капитанът – сух и мечтае да отмаря на Бахамите.
Като не бива царска корона, да му турят едно кепе на лъва от герба.
13 sep. 1996
У нас е тъй, изказваш се критично и веднага напускаш говорилнята.
Училището може да се превърне и във ферма за разплод на подлеци.
Като мълчим, мълчим дружно. Когато печеля, печеля само за мен си.
При всички случаи началството знае повече за мен, отколкото аз зная.
Правителството се грижи за общото благо, ако ли не, напомня ни се.
Аз ще правя, какво си искам, пък ти си мисли, каквото си щеш!
Търсиш ли кусури на началството, разваляш имиджа на Държавата.
Моят шеф може да го критикува само неговият шеф.
Некадърен ли е шефът, ти си причина. Кадърен ли си, дължи се на шефа.
Стадото уважава кучето пазач, само когато го подгони глутница вълци.
Предвид обстоятелствата, и боговете на Олимп мълчат със затаен дъх.
Като няма факти, измислят се. И Историята става низ от юнашки легенди.
Не е важно какво е било, а какво е записано в протокола от събранието.
Преди Десети ноември цитираха Маркс и Ленин, сега – "Дай, Боже!"
Настана време учителите да се учат от учениците и да им турят оценки.
Не ни ли писна вече от шефове, които не ръководят, а само ръкомахат.
Който си затваря устата, плува, а който излишно приказва, давят го.
Печен шеф не поема отговорност, а я разпределя сред подчинените.
Когато го е яд, споменава майката. Което пак е преклонение към жената.
Като не ги съдят, съзнават ли, че им отнемат правото на покаяние?
Уви, няма такова щастие, което да не предизвика завист у комшиите.
В негово лице "философ" ще рече дърдорко, "психолог" – хахо.
Докато умният казва най-необходимото, глупакът плямпа на воля.
Като не можеш да вършиш една работа, ами па върши ги две и повече.
Светицата от олтара и онази, дето ти пере чорапите, не са една и съща жена?
ПЛОВДИВСКА ХРОНИКА
Тракологът Маразов и пловдивският адвокат по бракоразводни дела Бате Пешо Петолевката в мухабет за президент по БНТ – Лимонаденият Джо в два екземпляра. Нараненото чувство за достойнство у българина гради пиедестал на пловдивския шмекер Фифи Перото (Жорж Ганчев). Няма кой да го хвали и сам се фука на поразия.
Фалшивото злато ще ти избоде очите, истинското злато ги гали.
Аз! Аз! Аз!... Докато "азът" го изяде с парцалите.
Отгоре се вижда политическият пейзаж, но отдолу целта се вижда най-добре.
Ручеят криволичи, защото във всеки момент сам си избира пътя.
Целта оправдавала средствата. Ами ако средствата опровергават целта?!
Към бъдещето не се гледа със съжаление за пропуснати ползи.
Ти самият си обект на представата си за изкуство, доколкото я имаш.
28 oct. 1996
Винаги ще се намери чудесен повод за нещо, което вече се е случило.
Има пътеки в живота толкова стръмни, че моментално падаш по гръб.
25 dec. 1996
Не пожелавай жената на ближния си! Ами ако жената на ближния ни пожелае?
Описание на днешния ни байряк – бяло, много зелено, заслепително червено.
Пловдив – гнездо на невежество и култура
Plovdiv, edited on 2 noe. 2023
Илюстрации:
- Като няма риба, и академикът е риба.
- Яж, пий и се весели. Животът е суета.
___
* От братовчед ми Гогата (1943) трима юнаци от пловдивския квартал Прослав край някогашното махленско кръчме "Акациева горичка" поискали огънче. И както се бил накичил като коледна елха с часовник, пръстен, ланец и синджирче на шия, все от злато, бастисали го с дръвце по тила. Пада на земята в несвяст, юнаците взели да го обискират, фучат коли по Пещерско шосе, никой не спира. А добрият му приятел Ангел, с когото от детство бяха все неразделни, хукнал да бяга. После Гогата два месеца лежа в клиника. Казвал ми е: "Не можех да стоя на краката си. За да ида до кенефа, пипнешком се подпирах по стените". Бел.м.,tisss.
.png)
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар