ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1392.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1392.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (5.)

     12 avg. 1994

  Страшно е, когато обозът от един момент нататък се окаже авангард в Държавата.
  И най-великите работи са съставени от дреболии.
  Добрият човек излъчва духовна светлина, на мекерето се налага само да се хвали.
  Глупостта е закономерна грешка на мерака, който я изкушава сама да се доказва. 
  Пролятата кръв заздравява властта, но отваря дълбоки незаздравяващи рани.

  Според Платон, който между другото ходел по отсрещния тротоар, човеците сме три категории – гладиатори, фанатични привърженици и съзерцатели на цялото зрелище. По избори напоследък започнах да се питам: "От кои съм?"... След като Посолството вече решава кой следва да ни управлява, струва ли си да участвам в цялата суетня!  

  13 avg. 1994

  При социализма у нас строго определени от Партията ръководителка чиновници ни крадяха по закон Божи, при т.нар. демокрация у нас тази категория хора ни крадат кой как може.
  У нахъсания демократ защо откривам същите качества както у нахъсания партиец? 
  За да си симпатичен, трябва да си и мъничко смешен... За да си мил на аудиторията, трябва да умееш да се шегуваш. Кой обича самовлюбения озлобен тип, навирил нос, размахал показалец като тояга?!
  Минаха години, докато разбера колко близки на сърцето ми приятели са се държали отвратително с мен.
  За да съм щастлив, трябва ли да мразя?
  Мечтата не се заменя с власт, слава, разкош и пари, а с друга мечта.
  Подлостта е дъщеря на малодушието и егоизма. Законна!
  Жежката любов топли, но и пърли.

  14 avg. 1994 

  Когато стар боклук се разпали, увонява орталъка (пловдивски лаф).
  Великите глупости на великите мъже...
  Представяте ли си, драга – и край Хималайските върхове имало падини! 
  Не ме боли, че ми загробиха мечтата, а че настояват да им благодаря.
  Преди държавата ни беше богата, народът – беден. Сега и държавата, и народът сме на един хал, и най-важното: нищо в държавата ни не зависи от нас, а се решава отвън.
  Роднините са за сватби и погребения, комшиите зад панела – за всеки ден.
  Прозренията растат право пропорционално на раждаемостта и абортите, и стремежа да избягаме час по-скоро и да се заселим нейде на майната си извън България.
  Дали след Десети ноември не построихме реалния комунизъм (рай) на тарикатите?
  Сърцето е циганин дори когато умът е лорд.
  Без горчилки, животът не е сладък.
  Пази се от тариката, когато се прави на будала!
  У нашия народ красивото навява мъка, грозното го весели.
  Колектив от овце как се нарича? Стадо. 

Из радио-мухабет за пътни произшествия

  1. На оживено кръстовище в Н. дрогиран шофьор блъска късоглед велосипедист. За радост, велосипедистът след сблъсъка е в ортопедията без опасност за живота, а пък шофьорът успял да избяга... На ранобудните водачи на МПС желаем лек път!

  2. Товарен камион с прицеп снощи се опитал да премине през един от подлезите в П. Въпреки високата каросерия, камионът с прицепа успял да премине, но младата жена до шофьора е откарана в хирургическото отделение на местната клиника. Внимавайте кого качвате по пътя си, ако желаете да стигнете безаварийно закъдето сте тръгнали!

  3. На Централната гара на град Ц. в Югоизточна Азия гръмнала бомба и утрепала 25 души. Сто от оживелите са настанени в болница. Пътнически самолет се взривил във въздуха минута след излитането, всички пътници, включително екипажа, са мъртви... На автомагистрала в щата Пенсилвания поради заледяване и мъгла снощи е станала верижна катастрофа със седемнайсет тежко ранени и трима обгорели, от които един починал на път за клиниката. Ние от студиото и екипа на предаването "Добро утро!" в края на емисията ви желаем приятен обяд или както казват французите, Бон апети!

  10 oct. 1994 

  С все по-нарастваща част от тази нация не искам да имам нищо общо. Тогава защо да се гордея, че съм българин?

  Не може цял народ да е с нисък интелект и култура. С отвратителни качества може да е само обществото на политически и духовен "елит", който ни представлява.

  Няма кой да ни защитава като нация. Политиците – до вчера плът от плътта ни, щом станат управници, започват да се държат като еничери.

   26 oct. 1994

ХОР И СОЛОВО ПЕЕНЕ

   Щом всички пеем фалшиво, пак звучим като хармоничен хор. При това модерен! 
   Солисти бол, обаче обществото не приема повече от една примадона в хора.
   Ако певците грешат, виновен ли е композиторът?
   Как сладко-сладко ще запееш, ако те стиснат за гушата! 
   И доносникът на VI управление в Държавна сигурност* пеел за здраве и берекет.
   Любовната песничка на славея няма как да не дразни магаретата. Друго си е да се изревеш колко неистово тъгуваш и ти се къса сърцето с кого ли е тази нощ любимата!
   Питам се, трябва ли главният диригент да размахва пръчицата си като бухалка.
   И настанаха години, когато "Тарикат" вече звучи хорово и гордо! 

  30 oct. 1994

  Защо "Хитър", а не "Умен Петър"?
  Реката на равнодушието брод няма.
  Петелът на кукурига заради утрото, а заради кокошките.
  Прогрес в духовността: Подлеците стават все по-учтиви, че и с академична титла.
  Което го няма на земята, не ще го открием и на небето.
  Българинът вече гледа на държавата като чужда. И тя го гледа като чужд.
  Сякаш някой е измислил държавите, за да разделя добрите хора с телени мрежи.
  По независещи от мен причини гробовете на предците ми са в тази държава. Не ми се мре за власт, да кажа като циганчето, дето рецитирало как Ботев с гола сабя в ръка се изрепчил на капитана на пътнически кораб "Радецки": "Ей, туй гемийка мойту!"

  Следва

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 7 oct. 2023

Илюстрации:

- Новата смяна в управлението на България.

- Могат ли и учтиво да те шутират в лицето?

–––

* Шесто главно управление в бившата Държавна сигурност съответства на Гестапо в нацисткия Трети райх, това е политическата полиция по време на соца, която следи интелектуалците, артисти, научни работници, спортисти, културни среди на нацията. Бел.м.,tisss.