ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1393.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1393.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (6.)

     8 mar. 1995

  Честността не се степенува, или я имаш, или не. 

  Човек умира в стила, в който е живял.

  Духовният лилипут обича грандиозното.

  От фалшивия плач черното порозовява.

  Бедни, но честни... Е да, честни, но бедни!

  И голямата личност отблизо си е обикновен човек.

  Някои стоки са толкова скъпи, че притежанието им е улика за следователя.

  У всеки крив пирон дреме амбицията да е гвоздеят на програмата.

  И кухото все пак е пълно с нещо.

  Никога не е късно да направиш някоя грандиозна глупост.

  За оптимизма е нужна щипка наивност.

  Животът – низ от условности, и това наричаме цивилизация.

  Предпочитам да ми хлопнат вратата под носа вместо върху него.

  Славата е романтична, наивна и пристрастна. 

  Да упорстваш в невежеството си, това вече е философия.

  Моята котка не говори, следователно: не лъже, не ходи на работа и не се интересува от обществени дела и политика, следователно е в пълна хармония със себе си.

  12 mar. 1995

  Слуховете раждат чудовища. 

  В някои публични среди Низостта настоява да й казват "Ваше височество".

  В усмивката на човека, в начина да се смее и защо се смее е цялата му биография.

  Изнасят напоследък лекции по най-невероятни теми: Има ли вода на Луната, кога ще заебем Земята и ще се преселим на Марс. И си представете пълен салон със старчета и младеещи бабки, и лекторът – червенобузест свенлив момък с нежен мъх под носа, обявява чудовищно актуалната тема: "Контрацептиви, секс и има ли той почва у нас".

  На някои идеално изрусени блондинки в душата им дреме черна мериносова овца.

  Фалш, фалш и фалш – това вече е прогресът, па и всичките му духовни ценности!

  Приживе поетът панически странеше от госпожа жена си и пред апапите в кръчмата я зовеше "моя домашен тиранин", обаче подир смъртта му критиката безбожно обяви, че нежните му любовни стихове, посветени на "красния пол", са писани в нейна чест.

  Търпеливият, скромният живее дълго за ужас на нерваците, които обилно мразят.

  Който обича единствено себе си, няма никога да си изневери.

  Грубата сила смила аргументите на опонента барабар със самия опонент.

  Някога си въобразявах, че демокрация е уважение към личността и разума.

  Духовният урод, перчещ се дипломиран философ-психолог, събужда у аудиторията могъщ копнеж по човечност. Смятам, че по този начин ни помага да се осеферим.

  В тази държава докато бедните хранят и лекуват гладните, богатите плячкосват.

  Едва след соца се изясни, че да си богат, да лъжеш и крадеш било хубаво нещо.

  С каква цел обесват Левски във вид на везано ковьорче над главата и зад гърба?

  Подозирам, чистокръвният българин е много по-умен и честен, отколкото изглежда.

  Я, колко много партии!

  Една от фолклорните легенди гласи, че орачът си слагал чиста риза, когато отива да оре и сее. Метафората е хубаво нещо, а вонята на лук, кисела пот и гранясала свинска мас дразни обонянието, но това е самата истина, дами и господа естети.

  Най-кръшно в чистак новички униформи и с музейното оружие в ръце се кършат на парада в чест на Победата онези патриоти, които не са и помирисвали сражение.

  Преди избори политиците ни се предлагат като тикви на сергия. Водейки се по вида, естествено избираш най-голямата тиква.

  Не само проста, ами и с три дипломи за висше, пет докторантури и титла професор, говори ми от телевизора, докато вечерям в хола, колко труден е животът на депутата.

  Столицата благоухае на първокачествена парвенющина.

  Някога си въобразявах, че Бай Ганьо е социален тип. После дойде демокрацията.

  В социализма сме влезли след духовия оркестър от мекерета на Червената армия, които после се изучиха в разните школи по демагогия в Ленинград и Москва, за да се обявят след Десети ноември за първи демократи и защитници на духовните ценности.

  Понякога е по-жестоко да простиш, отколкото да накажеш.

  Понякога убиецът става жертва на убития.

  Доброто семе не е в най-едрата тиква, а в дребосъка, който е най-близко до корена.

  Човечеството е твърде младо, за да гледа сериозно на глупостите си.

  Попритоплени вражески отношения заради общата далавера. Жалко за избитите!

  16 mar. 1995

  От морална гледна точка, не желая да се ръкостискам с когото и да е. Не ми е нужно да се уверявам дали онзи срещу мен не крие нож в ръката.

  Бедничкият! Така изобразил своя меценат, че под платното спокойно може да стои: "Издирва се от следствените органи".

  А дали идеалът не е по-грозен от действителността?

  Изкуството е израз на любов. Всъщност, творецът едва ли разбира какви ги върши. Това ще му обяснят впоследствие професионалните критици и щатните оценители.

  18 mar. 1995

  Народ, недоволен от себе си, в никакъв случай не е с ниско самочувствие. 
  Има моменти, когато ме гони такъв шаячен оптимизъм, че свят ми се завива.
  Предпочитам ясните неща. Чест, духовни ценности, демокрация се мътни понятия.
  Ако някой си е негодник и лицемер, какво значение в коя партия членува, пред чия икона пали свещи!
  А може би крадецът проявява повече грижа към имота ни?
  Зад творбите на Вазов и Йовков прозира лицето на угрижения стопанин.
  Според прочетено в историята, а може би в есеистичната книга "Писма до г-жа Z." на поляка Казимеж Брандис (1016-2000), когато посещавате селище в Германия, първо ви показват общинското гробище, после къщата на палача, сетне църквата и най-накрая кметството: за да сте наясно, че немецът първо цени предците си и закона.
  Желаеш ли да разбереш подлеца, погледни го с любов!

  20 mar. 1995

  Няма ли я съвестта, законът се заобикаля леко, понякога с творчески финт.

  Притиснали сте човека до стената, и как искате да е добър с вас, като сте му отнели дори правото да си запази личното достойнство, макар и сгрешил?
  Съм категорично против отмъщението, като средство за изравняване на сметки.
  Мъдростта не търпи омраза.
  И Византия, и Османската империя твърде много са ни отнели, като нация. Предстои най-сетне спокойно да обсъдим какво са ни дали, какво сме научили от тях.
  Някои хора живеят толкова дълго, че забравят защо са се родили.
  Махнем ли турските думи за бита, фрази, идиоми*, поговорки и пословици, речта ни ще обеднее откъм чувство и настроения. Думата "мерак", производните й "мераклия-меракландисам" с коя ли българска дума ще замениш?! Йовков преди всичките наши езиковеди прозрял този разкош, по сведение на проф. Спиридон Казанджиев**. 

  2 fev. 1995

  Защо успехите да са ми по-скъпи от грешките и греховете?
  Чарът – това са твоите малки слабости, които ме карат да се разнежвам.
  Всеки греши според способностите си.
  О-о, колко наивно пропуснати грехове!
  Познавам мъченици на славата, които гримасничат публично за Нобелова награда.
  Доброто вино накрая оставя стипчив аромат.
  Под прикритата плът дремят много повече страсти, плод на мерак и фантазия.
  Струва ми се, котката е по-интелигентна от кучето, дори затова че не вдига толкова шум около себе си.
  Най-сигурният начин да съсипеш мечтата си – да я осъществиш.
  Бедният е богат с мечти, заможният – с вещи.
  Самодоволната физиономия на простака в тв-реклами с известни заможни персони ми пробутват като образ на щастието, като модел, към който да се стремя.
  Не искам да ми помагат, искам да не ми пречат.
  Не желая да съм герой и да се боря, искам да живея като нормален наивен човек.
  Който не е страдал, не умее да прощава.
  Като начеващ журналист на щат в младежкия пловдивски седмичник "Комсомолска искра", ми заръчаха да съчиня некролога на известния партиен функционер Никола Балканджиев (1901-1973)***. Въведоха ме в тясна канцелария нейде по горните етажи на Партийния дом в Пловдив и ме оставиха сам пред обемистото досие на починалия любимец на някогашната местна беднотия от Тютюневите складове. Изненада ме, че Никола Балканджиев неколкократно бил наказван с мъмрене (порицание) за проявена мекошавост към бедняците, които са отивали при него за помощ. Оттам ми светна, че Бог може и да ти прости, но Партията ни-каг-да!
 Дето е посредствено, все е скучно, бъка от словесна плява и назидателна тъпотия.
 За да виждам надалече, не бива да виждам близките си. Затова и мъдрецът Атанас Далчев (1904-1978)**** в сборника "Фрагменти" пише, че честният човек е чудовище за близките си.

  Следва

Пловдив – гнездо на невежество и култура

Plovdiv, edited on 8 oct. 2023

Илюстрации:

- Справедливостта в управлението на България.

- Любимият роден Сократ, Иисус и Васил Левски.

–––

* Идиом –  устойчиво словосъчетание, употребявано с преносен смисъл. 

Спиридон Казанджиев 

** Проф. Спиридон Казанджиев (1882-1951) – възпитаник на Софийския, на Лапцигския и на Цюрихския университети. Философ, офицер, логик, психолог, естет, литературен критик, езиковед и преподавател в Софийския университет. Като приятел на саможивия, затворен по нрав Йовков, който всеки ден като по часовник точно в пет подир обяд сядал сам на маса да си пие кафето в заведението "Цар Борис" на ъгъла срещу сградата на Народното събрание, професорът уж случайно захващал разговор с автора на сборника "Старопланински легенди", и завръщайки се у дома, записвал подробно казаното от Йовков. Така съхранил за поколенията възгледите на писателя за писателството и турските думи и изрази в Българската реч, като емоционално богатство, за разлика например от днешния английски, който днес ни обезцветява речта.

*** Никола Балканджиев (1901-1973). От 1918 г. е член на БКП, от 1921 г. член и на БКМС. През 1921 г. се заселва в Пловдив и става тухлар, началник на десетка. През 1923-1925 г. вече е член на районен комитет на БКП в Пловдив и Военния отдел на БКП. Арестуван през април 1925 г., лежи в затвора до март 1926 г., когато е освободен поради амнистия. Между 1926 и 1927 г. е в група на БКП за подправяне на документи. Участвал в основаване на Работническия младежки съюз (РМС) през 1928 г. и на БКМС в Пловдив. През периода 1928-1930 г. е секретар на ОК на БКП в Пловдив, секретар и на Тютюноработническия съюз, член на ЦК на НРСП. През 1929 г. оглавява Стачката на пловдивските тютюноработници. През 1930 г. е член на ОК на БКП в Пловдив. От 1932 г. е общински съветник и член на ЦК на РП. През 1936 г. е осъден на десет години затвор по Закона за защита на държавата (ЗЗД). Освободен е през 1941 г. Избран е за секретар на РК на БКП и се занимава със синдикална дейност. От август до октомври на 1942 г. е интерниран в Девин. Декември 1942 г. е въдворен в концлагера Еникьой. Излиза през ноември 1943 г. От ноември 1943 до април 1944 г. е секретар на синдикалния съвет в Пловдив. Партизанин и политкомисар е на Първа средногорска партизанска бригада "Христо Ботев" от април 1944 г. След Девети септември 1944 г. е избран за член на Областния комитет на БКП и председател на ОСПС. Остава на този пост до 1947 г. В периода 1947-1949 г. е в Бюрото на Градския комитет на БКП в Пловдив. От 1948 г. е член на ЦК на БКП. От 19 ноември 1949 до 3 февруари 1959 г. е кмет на Пловдив. Като кмет, участва в потушаване на Стачката на тютюноработниците през май 1953 г., заради което е награден с ордена "За гражданска доблест“. Описан е от Димитър Димов под прякора Шишко в романа "Тютюн". Бил и председател на ГК на ОФ в Пловдив и ОК на борците против фашизма и капитализма. Умира на 17 януари 1973 г. Вж. и статията "Удавят в кръв тютюневата стачка в Пловдив през 1953 година" – https://www.168chasa.bg/Article/2307824

Атанас Далчев

**** Атанас Далчев (1904-1978) – поет и преводач, автор на философска лирика и проза. Споменатият сборник под надслов "Фрагменти" се появи на бял свят през 1972 г. и стана любимо четиво за мнозина млади автори. Като студент второкурсник, от уличен телефонен автомат си уговорих среща с Далчев и го посетих в дома му на II етаж в жилищна кооперация стотина метра от пл. "Славейков" и кафенето на СБП. Не се държеше надменно, което очаквах от творец, ползващ се с огромно уважение сред тогавашните ми приятели, начеващи поети, писатели и журналисти, въвел в литературните среди Радой Ралин, Божидар Божилов и пр. Вж. Атанас Далчев – Уикипедия (wikipedia.org) Бел.м.,tisss.