ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1386.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1386.)

  Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, така и Божието учение се възприема само от скромните. – Из Талмуда

   5 uni 1999

ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

  Липсата на благородство, поне на елементарно домашно възпитание, компенсират с крещене и проклятия, демек – колкото му по-креслив тонът, толкова е по-прав. Заради гневния Лазаров-Мастагарков някой си*, чийто пространни опуси печатат във вестник "Арт-клуб" под надслова "Мекерета и мародери", озлобеният Мастагарков сам себе си нарича "професионален историк и философ". Показателни цитати от творбите му:

    1) "...признавам, че БСП изразява тежненията на по-голяма част от българите";

    2) "...няма по-голямо искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". 

  Сякаш съм забил нос в уводна статия на партийния вестник "Работническо дело" от периода с бурния революционен болшевизъм от юношеството, когато за политически виц можеха да те пребият, можеха и полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой соц.концлагер с романтично име. Мастагарков е бивш. Нормално е да говори истини от последна инстанция, заел позата на унтер-офицер Пришибеев**. В писмо до редактора на "Северен вестник" от 1888 г. 28-годишният Антон Павлович Чехов пише: "Когато изобразявам такива субекти или говоря за тях, не мисля нито за консерватизъм, ни за либерализъм, а за глупостта и претенциите им". И пак от 1888 г.: "Фарисейщина, тъпоумие, произвол царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, в литературата, сред младежта".

Антон П. Чехов (1860-1904)

  Защо ли ми е тема Мастагарков? И не става дума за антипатии или пристрастия, а за персона, наричаща се "демократ", под път и над път настояваща: "Ние, демократите", "аз, като философ-психолог"... Аман, бе, Сократ Долнобанский! Що си не ковнеш едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното "Грънчаров"! За какъв ли дявол са текстовете ми по страниците на "Арт-клуб"-чето покрай "есетата"*** на Мастагарков? Или да си хлопна кепенците, па да мина в измислената от г-н Стефан Савов (1924-2000) "вътрешна емиграция". Като го попитали някога Савов как протекло участието му в битката с комунизма, опитният Савов ловко отбелязал, че по Живково време той бил... във вътрешна емиграция. Ай, как им се гневил! Ай, как мрачно гледал днешните ни първи демократи, онези ми ти някогашни червени номенклатурчици, ама пуста култура, не му позволило домашното възпитание друго освен кротко да страда.

  Понякога имам усещането, че съм си изживял животеца – опитал съм от всичките му блюда, знам маниера (стила) на келнера и проститутката, и на управителя на хоремага (хотел-ресторант-магазин) и вече не ми е интересно. Невежеството сред нас неуморно се възпроизвежда, все ще се намери уста да се разфъфка с мила омраза към света. В познатата му любима роля чувам Невежеството и по "Радио Свободна Европа". Де ли е благородният тон на един Петър Увалиев (1915-1998)! За такъв изискан тон обаче се иска да притежаваш духовен аристократизъм, но не и като залепена с брашняна каша брадичка тип "педерастко катинарче", мил театрален реквизит, а като собствена плът.
"Последователно миролюбива и пределно ясна и точна била позицията у партийните другари на Мастагарков. Якият популизъм, манталитет на почти целия ни политически елит ни противопоставя не само на най-обикновения гражданин на България, но и на родовите ни корени. Тези лицемери ли са родолюбците! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – писа тези дни (1999 г.) друга една примадона, балерина на словото, представящ се за "философ-психолог", почитател на съпруга на партийната секретарка на бившия комбинат "Кремиковци", другаря Иван Костов (1949).

Ван Гог: Копаеща жена, 1885 г.

  Двама млади мъже завчера загинаха в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им, бойна летателна машина Миг-21, заби нос в рохкавата нива, взриви се в землището на Драгомирово, тъжно селце на двайсетина километра от авиобазата в Граф Игнатиево край Пловдив. Две женици, майка и дъщеря, окопаваха картофи, когато ниско над тях прелетя рязко губещата височина страховита машина. Опитвам се да видя объркания ни живот като нация през очите на двамата обречени пилоти... Могли да катапултират, ама не катапултирали. До последно вярвали, че ще се справят. А кога взели да мислят за личното си спасение? Страховит въпрос! А как да катапултираме от живуркането с турските сериали, Азис, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Цв.Цв., Б.Б. и пр.?! Нищо ли не може повече да се направи? Време ли е за всеки от нас, българин по род и език, поединично вече да се спасява в ягодовите полета не на Битълс, а на Британия?

  Сводки на "професионалния историк и философ" Мастагарков. Реди ги такива едни веселяшки: "Православие", "славянски братя", "мнозинството на Българския народ и ведущите ни интелектуалци", "олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията". Всичко прозрял, всичко си изяснил, всичко му е ясно. А от стройните редички Георги Джагаров (1925-1995) някога, при копането на гроб за империализЪма простичко писа:

Това е ясно, онова е ясно – 
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.

(...) Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.

                         (...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
                         дъждът валял и никнела трева...
                         Но мен дори и то не ми е ясно.
                         И ти не знам разбираш ли това.****

Plovdiv, edited 6 uni 2016

___
* Гръцкото mastos в името може да е и гръд. Възприемам го: пъчене, възгордяване.
** Вж.  https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev

*** Есето е артистичен текст, които изисква енциклопедични познания върху широк кръг от теми и четива. Илитератът (невеж, посредствен) с претенции за философ-психолог нарича есе бръщолевениците си. 

**** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", изд. "Хр. Г. Данов", 1981 г. Бел.м.,tisss.