ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1352.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1352.)

Женската тегоба край няма, а колцина любители на любовните авантюри предполагат каква жестока грижа е днес в множеството самовлюбени нежни аполоновци момичето да открие онзи, който би могъл да стане достоен баща на децата й? – Аноним (1947)

      30 sep. 2009

ЛЕТЯЩАТА МАМА 

Тя излиза среднощ да погледа звездите,
а звездичките всъщност гледат към нея
как от стръмния покрив на блока полита
и от тъжно женче се превръща във фея.

Там отзад в тишината на глухите нощи
сухи старци топят залци в редичко мляко,
пес дръглив от бълхите месата си пощи
и ревнивец в гнева си гневен се плакне.

Ще лети, ще мечтае... и няма да види,
че краче е отвило едно от децата,
а другото в тъмното будно примигва
и хърка мъжът като трактор в гората.

Щом се върне с дъжда подир нощната смяна,
ще я срещнат в дома омърлушени всички,
но едно от децата ще кресне: "Пък мама
ни донесла в косите две шепи звездички!"

Пловдив – древно средище на културата в Европа

Plovdiv, edited on 15 avg, 2023