Душа и свят за всеки отродник у нас е да нарича българина "глупав и малодушен". Защо вярваме, че това е истина, а не начин да ни убедят колко отродниците са нужни, за да управляват общите ни Български дела? Само който не се е добирал до властта, само той не ни е предал. Участ на талантлив скромен род, предаван преди всичко от своите водачи, от същите онези, които сме избрали да ни защитават! – Аноним (1947)
9 uli 2006
ПРЕДИ ПОЛЕТА КЪМ ЧИКАГО
Послеслов към текста "Крайпътен ресторант"
1. Libra:
– Изкушавам се да те попитам нещо, но ще премълча. Ще кажа само, че този разказ, независимо от годината, когато е написан, е непреходен. Преминавайки през времето, все някъде ще има човеци като тези, и те все някъде ще седят, после ще стават и ще си вървят, ще живеят в своя микросвят, понякога дори няма да говорят, понякога ще мълчат, но винаги ще се разбират. Натъжих се от усещането за някаква обреченост у тях, която долових, докато четох, но те са си наясно. А може и да е само мое усещане, знам ли!
2. Авторът:
– Седнали сме срещу пловдивската черква "Света Петка" в кипрото кафене току над булеварда: моя милост, тогавашната ми приятелка и две години по-малката й сестра, която се колебаеше дали да замине за Чикаго при господин съпруга си или да остане в Пловдив, при една невъзможна, изненадала я като пролетна буря внезапна любов. Предишната вечер на масата към близките си заявила: "Знам, на всички ще ви олекне да ме изпратите в Щатите, но аз просто не знам какво да правя". Билета за самолета й до Чикаго, визата, документите – всичко необходимо вече беше приготвила за път... и сега, значи, седим тримата – аз, сестра й и тя, в кафенето и Бети подхвана за този мой "Крайпътен ресторант", нещо, което никой не би очаквал от нея в толкова драматичен момент от живота й... Каза, че за първи път открила как зад изреченото от героите ми има много повече, отколкото са в състояние думите да изразят, мила Libra.
Днес, почти трийсет години подир онзи ден в кафенето покрай булеварда, тя е една много прилежна съпруга и майка, доста напълняла, спокойна, напълно уравновесена. Живее със семейството си в квартал за замогнали се северноамериканци, разполага с огромен дом с басейн в домашния парк към дома, кара яка луксозна кола и изобщо би трябвало да й е супер добре. А защо не мога да се отърва от усещането, че в онзи тих слънчев следобяд преди толкова години, докато ни е говорила за текста, горката си е вземала сбогом с изкусителния непредвидим – и именно затова разкошен живот тук, в нашата бедна, унижавана от нагли отродници действителна България, без която животът се оказва безумно печален, независимо колко печелиш и харчиш, кои от най-важните персони на Града и Държавата са ти в компанията, какво уиски пиеш и какви пури си в състояние да пушиш, и от коя най-престижна търговска марка си поръчваш дрехите, патъците, капелите, бижутата.
3. daik:
– Може би точно покрай това ресторантче в една далечна година чаках закъсалите с колата си приятели. Тогава още нямаше джиесеми. Наблизо имаше овощни градини и местните бяха плъзнали из тях – едни беряха, други продаваха край пътя, ние пиехме топла бира. Колко далече остана това време! А пък докато четях разказа ти, ех, какви картини, изпълнени със спокойна и безсмислена меланхолия, ми се завъртяха в ума, като настроение, което идва от лятната жега, когато всяко измъкване от прохладната сянка ти се струва безпътно и ненужно, когато маранята над асфалта лепне! Написал си годината, но си мисля, че е без значение годината в едно абсолютно безвремие.
4. Авторът: – Не е безвремие, драги daik. Просто много закратко сме тук, на Земята, за да усетим Вселената вътре в нас и около нас. И вижте с какво се занимаваме само – да обидим, да нараним, да грабнем нещо, което съвсем няма да ни направи щастливи, да унижим всеки, който ни се изпречи пред очи. Направо сме отвратителни! Библейската притча, като жанр, е наглед простичка и безизкусна материя, а крие страховита сила, която би трябвало да ни помага да се справяме с вродената си суета... Внимателно погледнат, животът е печална работа, тъй че за себе си избрах самоиронията, като добър начин да се спасявам от меланхолията, която ме обзема от време на време пред суетността на хищничеството и грандоманията... Поне за България в момента не виждам ни един нравствен ориентир. Ала вроденият у мен инатлив оптимизъм на българин по род ми крещи в мозъка с огромни кървави букви: "Засега не откриваш. Засега!!!"
5. Lidia:
– А аз, докато чета за тази жена, сестрата на твоята приятелка – за тази много-много прилежна съпруга, доста напълняла, спокойна и напълно уравновесена, се сещам за "Мостовете на Медисън" на Робърт Джеймс Уолър, която четох преди около десетина години, и си мисля: А дали всичко е такова, каквото ни изглежда на пръв поглед?
6. Авторът:
– Май беше реторичен въпросът. Няма по-фино средство да се разбере какво става в човешката душа от изкуството, и на първо място може би – от най-понятното между изкуствата: художествената литература. Оказва се, обаче: и думите са безпомощни да изразят всички онези фини протуберанси на очарование, на притеснение и на отврат, които излъчва човек. И тогава музите вероятно са подсказали, че по-важно от всичко, което крещиш, е интензивното пространство на заредената с послания тишина между репликите. Не съм чел книгата, за която споменавате, Lidia. След "Мадам Бовари" на Густав Флобер* и "Ана Каренина" на Лев Н. Толстой**, обаятелните скучаещи дами са предизвикателство и повод за изследване на интуитивното у човека... А защо женски характери служат за тази цел, не е нужно, мисля си, пред интелигентна аудитория да обяснявам.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 uni 2023
Илюстрации: - Християнският храм "Света Петка" в моя роден град. - Св. Петка Търновска, закрилница на Българския род.
–––
* Гюстав Флобер (1821-1880) е френски писател, сред водещите представители на литературния реализъм във Франция. Известен е с първия си публикуван през 1857 г. роман "Мадам Бовари", кореспонденцията си и с грижливата си страст към стил и естетика. Прочутият автор на разкази Мопасан (1850-1893) е протеже на Флобер. Вж. и https://www.hera.bg/s.php?n=5588
** Граф Лев Н. Толстой (1828-1910) е сложна, парадоксална особа с религиозно-моралистични и аскетични възгледи. Определян е като най-великия романист в Световната литературна история. Автор е основно на романи и разкази, пък в по-късна част от живота си – и на пиеси, есета, религиозни трактати. Измежду най-известните му творби са романите "Война и мир", "Ана Каренина" и "Възкресение", а "Кройцерова соната" е смятана за една от най-важните му повести. Вж. и https://www.hera.bg/s.php?n=4500 Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар