ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1310.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1310.)  

 Кого устройва войната, ако не заможните лицемери, за да си увеличат богатството! Обикновеният човек би се разбрал със съседа и без техните медийни анализатори и хора с титла, които ни насъскват едни срещу други. – Аноним (1947)

  2 mar. 2008

ОБИКНОВЕН ЧОВЕК СЪМ

Просто човек съм, не забравяй това: 
не всички подлости ще ти простя. 

С лъжите ти раснах ден подир ден, 
и ти повярвах, ти стана идол за мен. 

Изпаднал в наивен, глупав възторг, 
от лъжите обсебен, за мен ти беше бог. 

Доверчив бил съм. Наивен. Просто човек, 
но днес по-фалшив не, не виждам от теб. 

Бях войникът, когото прати в чужда война, 
убеден, че за теб съм готов дори да умра, 

като редник на фронта с добър автомат, 
изпратен да убива, за да си ти по-богат. 

Виждам, пращаш и други, по-наивни от мен, 
като вълци да вият с онзи чудесен рефрен – 

"Свобода, Равенство, Братство, Човешки права!"
 Но лъжите ти вече няма как да простя.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 20 uni 2023

Илюстрации:

- Пловдив, юни 1977 г., студийна снимка*.

- Майка ми в старата квартира в Мараша.

–––

* Майка ми бе твърде сурова с мен, но зад гърба ми роднините друго говореха. С тази снимка отишла при пловдивска врачка, която по снимката да й каже каква участ ме очаква. Невероятно, но факт. Бел.м., tisss.