ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1253.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1253.)

  Година след година според подробен план на Биг Брадър унищожават отечеството ни, българинът стана персона нон грата в бащиния си дом. Сега най-важното за нас е да не се предаваме духом, да съхраним борбения дух на нацията. – Аноним (1947)

 20 dec. 1980

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА*

У съседа ми отруден
на гости е дошла Смъртта
и върху скромната врата
увисна Черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
гробарската кола и бледа
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
и тя поплака от сърце,
и със разстроено лице
оттам отиде във завода.

Животът пак заплиска лудо,
съседа няма го сред нас;
но как ли да забравя аз
онази черна пеперуда?

Унил, без порив за победа,
да свиеш тъжно знамена! –
повтарям си: "Та той нима
приживе сам не се погреба?"** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 apr. 2023

Илюстрации:

- Плетачката на терлици край Пловдивската жп-гара.

- Траурен ритуал в пловдивското общинско гробище.

–––

* От сборника "Сутрин рано" на издателство "Христо Г. Данов" от 1983 г. в тираж 1100 екз. – https://knizhen-pazar.net/products/books/2427884-sutrin-rano

** По действителен случай. Съседът Васил Новев в трийсетата си година два месеца агонизираше, а жена му, родом от Кърджали, слизаше у дома да поплаче в кухничката ни. Веселяк беше Васко и всички от входа го обичахме заради веселия му нрав и гръцките песни. Два месеца чувахме, затаили дъх, как стене, а жена му скришом ходеше да си шие траурна рокля за погребението. Каквото съм писал, все е взето направо от живота ни на обикновени българи, които не напуснахме дом и отечество, за да се скитаме немили-недраги по света. Да си българин в днешните времена не означава, че родителите ти са били българи, а че децата ти са останали духом привързани към България и не са се предали. Бел.м., tisss.