петък, 28 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1252.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1252.)

  Животът е по-силен от Смъртта, моля те, не забравяй това, не допускай тъгата или озлоблението да ти отнемат правото и честта да живееш живота си такъв, какъвто ти е даден! – Аноним (1947)

  5 avg. 2008

ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада,
тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна и хем прилична рокля.

Не търпя запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Господи, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

...За трети път тя при шивача тича
и на шивача сръчен позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.

И там, в ателието, 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото опушено искрящо огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви.

И спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте.
И седем денонощия мериха я те.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 28 apr. 2023

Илюстрации:
- Смъртта внася хармония във Вселената.
- Където има смърт, животът предизвиква.

–––

* Месец, преди да издъхне съпругът й, младата ни съседка с три невръстни хлапета ходеше при местен пловдивски моден шивач, за да й подготви траурното облекло, с което щеше да изпрати бащата на рожбите си от Ритуалната зала в общинското ни гробище към Отвъдното. Това е действителен случай, повод за текста по-горе. Всеки Божи ден, докато мъжът й агонизираше, тя слизаше в кухничката у дома, и за да могат на воля да си поплачат с жена ми, отивах при съпруга й, който от мъж в разцвета на силите си се беше стопил от 120-килограмов бабаджан до сух скелет. Веднъж жена му ме попита: "Какво си говорите с моя Васко, че го намирам със светнали очи и в настроение?" Казах: "За какво си бъбрим ли! Ами бъбрим си за жени и секс". Когато смъкнаха ковчега с изстиналото му тяло пред блока, съседите туриха до главата му чистак новичко тесте карти за белот плюс аудиокасета с любимите му гръцки песни и мелодии. Бе освен нагъл бракониер по околните кооперативни рибарници, където върлуваха нощем с разбрицана моторетка с един 45-килограмов пенджуек – милиционер от квартала, и се прибираше все по малките часове на нощта, сутрин по тъмно, с огромна брезентова торба, пълна с тлъсти шарани, които ни продаваше по за пет лева парчето. Беше и хазартен играч за пари, и умел разказвач на цинични вицове и мръсни карък ситуации от живота. При голямото земетресение в Стражица през февруари 1986 г. Васко първи се оказва слязъл пред блока, крещи отдолу с пълно гърло на жена си бързо да слиза, а тя от балкончето с третото им хлапенце в ръце: "Васко-о, ами децата?" На което благоверният й нарежда: "Зарежи децата, други ще си направим!" Бел.м., tisss

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...