ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1246.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1246.)

  Не зная по-увличаща стихия от хубаво момиче, решило да те улови в копринените си рибарски мрежи! Земята и Небесата ще събере, океаните ще пресуши, но веднъж щом си набелязан, трудно ще й устоиш. – Аноним (1947) 

   12 uni 2009

ВЛЮБЕНАТА ДЖЕНИ*

Тича влюбената Джени, цялата е вир-вода,
че ръжта е до коленe и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим,
над полето пада мрак, а над селцето – дим,

и една самотна врана, сгушила се в храст,
насред пътя й застана; и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче, я за миг се спри;

твоят мил целува друга; в тази киша с дъжд
трябва да си много луда да търчиш по мъж,

зарад чийто ласки нежни глупави жени
падат в тънките си мрежи, влюбени сами". 

Чу я Джени; запъхтяна, даже и не спря
и онази черна врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
я очаква там проклето, хем с торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден,
че е Любовта такава... ако питат мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 apr. 2023

Илюстрации:

- Любовната магия придава аромат на живота.

- Каква ли скука ще е без влюбените момичета!

––––

* По дяволитото стихотворение на шотландския национален поет Робърт Бърнс (1759-1796) "В цъфналата ръж", което за пръв път чух от моя първи учител по писане Никола Джоков (1934-2000) един четвъртък току надвечер, когато ни събираше както квачка пиленцата си през 1961 г. десетина гимназисти в редакцията на пловдивския младежки седмичник "Комсомолска искра". Били сме аз, Видка Кочева, Мария Широколийска, Илия Зайков, Христо Батинков, Христо Джелепов, Майя Ралчева, Марко Марков. В някой от четвъртъците Джоката обявяваше класно по поезия и се състезавахме кой ще сътвори за около час време най-приличен текст, като текстовете си обсъждахме безмилостно под строгия взор и шеговита ирония на Джоката.   

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?

  Един от най-великите поети – Робърт Бърнс, умира в крайна нищета, а когато издигат паметник в негова чест след смъртта, майка му проплаква: "Ах, Роби, ти им искаше хляб, те ти дадоха камък!" Как да сравня простичките наглед дяволити стихове на Бърнс с напъните на мнозинството днешни автори да изглеждат дълбокомъдрени и модерни. То е някакъв кошмар. Бел.м., tisss.