петък, 14 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1234.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1234.) 

  Значи, много мразя, като изляза на балкончето, да ходя по килим от трохи, трохите да се лепят по краката и да ги внасям обратно в кухничката. Поради това е издадена категорична и неотменима забрана за ронене на трохи за врабци и всякакви пернати, докато не падне сняг. И ето го, че снегът дойде, а с него – и ледените вихрушки. Като излезеш, ставаш лепкав в носоглътката, а бе, гадост! Накъсо, забраната е вдигната, и понеже съм в дървена ваканция, в смисъл, че никой не върши в момента строително-ремонтни дейности и дежурим по един, седя си иззад прозореца и гледам хвъркатите как са ми превзели балкончето. Три вида пилета се появяват досега – врабци, гълъби и врани. И не мога да не отбележа, че най-възпитано и елегантно се хранят врабците: Кротичко, без да се бутат; всеки си кълве пред него си, както се казва: "ядеш колкото врабче". Гълъбите са като татарска орда: блъскат се, кълват се един-друг, а пък като запърхат с крила, събарят почти всичко долу, върху снега пред нашия вход на блока. Враните са абсолютни тартори; когато се появят, всичко друго изчезва... Хем ме е яд за това, хем ми харесва абсолютната им самоувереност заради едното присъствие – епизодично, но респектиращо, и като правило най-рядко долитащи. – Аноним (1947)

  14 fev. 2012 
ХРАНЕЩИЯТ ВРАБЦИ

Пловдив е тъй нежен с мене, че ще умра от студ.

Встрани от шум и суетене, навярно съм и малко луд,
за да дописвам сред тъгата най-веселия си роман*
на жежко лято сред житата, и както винаги, пак сам. 

При нас е зима, и врабците на моя мъничък балкон

боричкат се зарад трохите. Наметнал вехтия балтон,
притоплям се, като ги гледам, и може би ще е така,
докато се усетя беден, без ни една троха в ръка.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 apr. 2023

Илюстрации:
- Усещам се жив покрай врявата на врабците.
- Пловдив на моето омерзение и синовна обич.

___

* Ръкописът "Ламски" (496 стр.), който писах, кажи-речи, на същото балконче в течение на десет години – от април 1994 до април 2004 г., като свидетелство и документ за криминалния преход от соца към лъже-демокрацията по модел, зададен от западноевропейската и щатската елитна политическа школа. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...