ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1233.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1233.) 

  Някога силно мечтаех да изляза в чужбина, в посока Австрия, Швейцария, Северна Италия, Франция, Германия. Да съм независим от влакове, самолети и разписания, да завися единствено от собствените си капризи в момента, като пътувам с малка бърза спортна кола, и по възможност с готино момиче, с което да се храним по крайпътните гостилници, да пием кафе и бира в уютни крайпътни заведения с тихи и интелигентни посетители, чийто език не разбираме. Да преспиваме по планински алпийски мотели, където постелките ухаят на чисто и свежо. Да ни е добре да мълчим заедно, без думи да се разбираме. С течение на годините мераците ми тихичко и постепенно повяхнаха като есенни окъснели цветя. Сега вече никъде не ми се ходи; и не завиждам на онези нещастници, които са изоставили любимото родно гнездо. Така и досега нито веднъж не се изкуших да изляза извън България. И проумях баща ми, който беше щастлив не с онова, което си мечтае, а с това, което в момента е. – Аноним (1947)

  28 uli 2012 

ОТДАЛЕЧЕН ОТ ПАРИЖ

И какво да се правя, кажи,

като вплетен съм здраво в лъжи,

като нищо нормално не става

в тая сбъркана наша държава,

откъдето реших да ти пиша

без илюзия и без въздишки –

че ония хора там подредени

не познават ни тебе, ни мене,

а и що ли тебе да мислят,

като искаш да любиш начисто? 

Истината е навярно такава:

любовта и в Париж се продава,

и врабците край Сена ще кажат,

че е сив като в Пловдив паважът,

а дали пък не е все едно

аз къде ще съм, че да се жаля –

парижани си чакат Годо,

ние тука гоним Михаля. 

Там, на ъгълче нейде в Париж,

Принца си, ах, дано да дочакаш,

че Париж е разкошен афиш

за моме с куфар спомени в мрака! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 apr. 2023

Илюстрации:

- Споменът ми е по-важен от мечтата, уви!

- Неслучилата любов ни преследва до гроб.

___

* Балканските страни никога не са ме привличали с каквото и да било – обяснявам си го с генетичната зла помет от безчинствата и ужасиите, извършвани над моите предци, българи по род и чест. Бел.м., tisss.