ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1193.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1193.) 

  Нямам нищо против претенциозни стихове, в които, казват, се криело изящество. За мен действителният живот с всичките си странности и склонност към грехове, е нещо много по-ценно от "изящните словесни бродерии". Не понасям позьори, простичко е. – Аноним (1947)

  6-7 uli 2006 

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ

1.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура

  06.07.2006 07:44 [Re: tisss]:

  Единствената причина да се появя в една чужда тема, в един чужд монолог е споменаването на името ми или цитирането на някаква моя мисъл, която обикновено е извадена от контекста. Елементарната етика предполага да не се намесваш или да прекъсваш чужди диалози или монолози, както е това в конкретния случай – и то от позицията на мнимо превъзходство, още повече и да даваш оценки. За съжаление, в определени среди, които за удобство бих нарекъл пеещи, това не само не е присъщо, но и точно обратното – налице е грубо, безпардонно вмешателство и оценки на неща, твърде далечни за подобен род поетическа сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите тук са груби, от типа "влачене по корем" и изреченията запращат изненадания автор обикновено на майната си. Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата и на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта и ура, музиката свири... Питам се тогава, това ли е примерът на поколението и що да се учудваме от нелицеприятни (**) примери у по-младите, когато те вече са квалифицирани като "младите хищници"***?! Еднаквото предполага еднаквост, резкият тон – рязък тон, око за око или зъб за зъб. Светът се върти и нищо у човека не се променя, така ще остане, докато не се приеме не на думи, а да се изживее, да се обърне в същност, че "Всичко е Любов".

___

*.https://newasocialpoetry.com/2018/09/01/bozhidar-pangelov-lishenite/ & http://e-sustnost.com/2016/05/12/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/ 

 ** Между другото, "нелицеприятно" (от руски) означава: безпристрастно, непредубедено. 

*** "Младите хищници" е надсловът на поредица от няколко десетки есета, които публикувах в популярен интернет-форум със седалище в Чикаго, САЩ. Бел.м., tisss.

2.

  tisss (Георги К. Бояджиев, 1947)

  06.07.2006 18:46 [Re: bogpan]: (цитат)

"...Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта..."

  Представяте ми се дотолкова уязвим, че разбирам: споренето – ако въобще има някакъв смисъл – ще ми отвори проблем как да не Ви нараня повече от това, което съвсем неслучайно сторих. Да, стиховете, които пишем, коренно се различават. И какво от това! Ако има нещо, което заслужава някакъв вид дискусия, вече за трети или четвърти път го обявявам – това е стилът. Но Вие отложихте този диалог.
  Готов съм да Ви се извиня. Знаете, предполагам, онази нашенска приказка: "Само мома, дето не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана". Да, готов съм да Ви се извиня! Изкуството (литературата – на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се разговаря за нараняващия, жесток понякога, но и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас. Този стил крие редица опасности и драми от личен характер за твореца, ала какво всъщност представяте Вие? Уважението ми към съзерцателното, към нежните акварелни зарисовки на кротост и смирение мигом се изпарява, когато обърна очи към кощунствата и хаоса, които ни заливат отвред, и на първо място – от медиите в днешна България. Нима предпочитате изкуството като салон за галантни обноски и възпоминания от виртуална хармония в древността?

  Да употребяваш таланта си заради бягство от действителността – е, това трудно го разбирам! Повтарям, не смятам повече да Ви наранявам; и ще гледам да не го сторя оттук-насетне. Имате сериозни основания да ме вините, нямам право да Ви се сърдя, защото съзнателно съм Ви предизвикал. Ако смятах позицията Ви за несъстоятелна или таланта Ви за бледичък, просто не бихме водили този диалог. Доста са и нещата, които харесвам сред Вашите работи.
  С уважение и в очакване... tisss

3.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура  
  07.07.2006 08:32 [Re: tisss]: (цитат)

  “…Изкуството (литературата – на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас….”

  Започвам от точката, където мненията ни се припокриват, с няколко бележки преди това, касаещи начина на комуникация в мрежата.

  1. Прието обръщение в Интернет е на "ти", не на "Вие". Лично аз нямам възражение и по двата начина на обръщение, но "Вие" или "г-не – г-жо" се приема като негативно отношение към събеседника. Мога да посоча пример веднага, ако желаете.

  2. Теми, като Вашата, стават тромави и нечитаеми поради многостранничния (?!) си характер. На това Ви беше обръщано внимание и Вие би следвало да знаете, че всяка медия си има специфика, с която следва да се съобразявате. Модераторът накрая ще заключи темата, понеже започва "да тежи". Интернет е бърза информационна среда. Позволявам си тези бележки, понеже сте нов изглежда в този вид комуникация и не е имало кой да Ви информира.

  Моите уважения към това, че имахте доблестта да признаете умисъла във Вашето държание. Същата, за съжаление, не се среща толкова често. Колкото до специално извинение, това не ми е нужно, предпочитам спокойния добронамерен и разумен тон, характерен за цивилизованите хора. Разработена е – във фантастичната литература предимно, теорията за контакта. Контакт се осъществява – резултатът е съжителство на различията или унищожаването на различния, или пък контактът не е възможен – различните се разминават, без да се срещнат, или разликата им е толкова голяма, че единият "не вижда" другия или не проявява интерес към него. Лично аз предпочитам в случаите, когато разликите ни са много големи, да подмина, пред алтернативата на безсмисления спор, който единствено води до късане на нерви, до нелицеприятни (?) обиди. В такива спорове не се ражда нищо... Новото е продукт от обмяната на идеи от добронамерени и информирани хора. Като вметка – това е според теорията за т.нар. "справедлива цена". Идеите са също специфичен вид стока и такава цена бих платил с удоволствие. И за да не стане прекалено дълго, предлагам да откриете друга тема, където да обсъдим въпросите за стила, литературата, реалността, езика или каквото там се получи, като за онези, които се интересуват, може да се поставят линкове към предходните Ви теми.

  Като край на моето участие в настоящата тема, Ви пожелавам добро здраве и други интересни произведения, които да имат възможността да бъдат видени от читателя.

  С уважение*

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, edited on 21 fev. 2023

Илюстрации:

- Януари на 1988 година в Банкя.

- Божидар Пангелов (1959), поет.

–––

* Божидар Пангелов. Някои от стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски и английски и се публикуват в сайтове за поезия, антологии, периодични  издания по целия свят. Той е един от участниците в германския проект "Европа... поема" Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010 и в проекта ”SPRING POETRY RAIN” 2012 г. в Кипър. Вж. https://novasocialnapoezia.eu/2016/11/04/bozhidar-pangelov-anemonna-poeziya/ 

   БИБЛИОГРАФИЯ: 

  Божидар Пангелов - Облаци

Редакционна бележка: Гробът на света е затворен и в студената събота на есента чакаме Душата на Слънцето. Облаците изтръгват небето като сърцето ни в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Божидар Пангелов.

  ***
  облаци болници памуци
  изтръгват облаци небето
  тъй както жив памук
  кръв от топла рана
  хей вие с обоняние на
  млада хрътка
  да
  болката мирише лошо
  и все пак всичко ти остава
  копнежът по звездите

  ***

  В слънчева мантия

  заспиват душите.
  На земята се връщат
  завинаги,
  да успокоят времето ни
  забързано.
  И ако някога
  на хълма зелен,
  обграден
  от чиста река,
  се събудите –
  протегнете ръцете си
  с длани нагоре
  и ще усетите
  потоци от златни искрици…

    ***

  Душата на Слънцето.
  паднало дърво
  в затворени води
  извлича бялата омая
  градина
  слънчев лъч

  ***

  /на А. Л./

  Вълна от тишина и звуци…
  По сипеите със камъни най-бели
  се изкачвам.
  Не съм уплашен.
  Не съм и устремен.
  От ръката с пръсти изкривени,
  като изтичащото време
  се сипе семето
  във черна пръст – земя уханна.
  И няма мисъл.
  И гробът е затворен.

  ***
  пиша
  от ляво на дясно
  с гумичка пиша
  остава
  чисто и бяло
  белият лист

 Списание "Нова асоциална поезия", бр. 24, ноември, 2019 г.

** ЛИРИКА СПОРЕД НАЙ-ПРЕСНИТЕ ДУХОВНИ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ

      облаци болници памуци

    изтръгват облаци небето

    тъй както жив памук

    кръв от топла рана

    хей вие с обоняние на

    млада хрътка

    да

    болката мирише лошо

    и все пак всичко ти остава

    копнежът по звездите

   И МИ ИДЕ НА УМ ПАСАЖ ОТ "ЧИЧОВЦИ" НА ВАЗОВ, ИЗ РАННИТЕ МУ БИСЕРНИ НОВЕЛИ:

  ...Но особно любезно се разговаряше Варлаам Копринарката с Кона Крилатия, съседа му през барата, който все повече заприличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха, например, лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това или за онова, за политиката и за кокошките или преждата, или за луната. И Коно Крилатия (Боже мой, какъв крилат!) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше:

   – Виж това, месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо. Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, мяза на живо... но кой знае пак.

   Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше:

   – Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара. Ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлаам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни.

   А Коно Крилатия се позамисли и пак запита:

   – Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно!

  Тогава Варлаам отговаряше:

   – Не пада.

   – А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашия копелдак това го учат в школото, протестантин цял.

   – Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци – и учени, и благородни, според писанията, както писували, така са го нарекли, и така си е било от века до века: "Солнце позна запад свой". Каква ти звезда, какво ти удивление!

   Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушнуваше: "Много чело, много знай". 

Бел.м., tisss..