ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1184.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1184.)

 Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон/ с възглавнички сини./ В гнездото на луди целувки най-нежният стон/ дано укроти ни... – Артюр Рембо (1854-1891)*

   21 dec. 2006

ДЖОН 

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени;
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
отряза дългите коси, и ето го красив възкръснал

достоен кавалер, тъй горд, идалго от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,

с дланите на колене отпред в очакване приседна
мома с разнежено сърце да го открие ненагледна...

Моми дал Бог, а тез моми защо към него не поглеждат:
замятат мрежи настрани към глупавичките младежи,

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Отлита бързичко, уви! – сезонът весел, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 Plovdiv, edited on 6 fev. 2023

Илюстрации:

- Вълнува ни скромността, не модата. 

- Nymphs & Satyr, painting Bouguereau.

–––

* Артюр Рембо, из "Сън за зимата" (1870 г.) в превод на Кирил Кадийски (1947). 

Артюр Рембо (1854-1991)

 Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D1%8E%D1%80_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BE Бел.м., tisss.