ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1169.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1169.)

  На 72 години, дядо ми – Борис Дявола (1900-1972) от Пазарджик, бе с магнетичното излъчване на суров мъж с неукротена жизнена енергия. Врязъл се е в съзнанието ми пронизителният му поглед и не откривам подходящата дума да го определя; подобен интензивен поглед съм откривал у руския актьор Владислав Дворжецкий (1939-1978) в главната роля в "Бяг" – филм за участта на редови офицер от Царската руска армия след болшевишкия метеж от 1917 г. Такова мощно излъчване съм срещал и у избягал от Белене концлагерист, у връстник, който тогава се криеше в избата на братовчедка ми Нина (1942-1980) и мъжа й – известния в Пловдив по онова време Пепо Мошеника, и това става, кажи-речи под носа на пловдивската милиция зад хотел "Тримонциум", където по онова време бе бъкано от ченгета. От петнайсетгодишен Пепо бе натрупал опит от сурови срещи с милицията. Такъв поглед имаше и майка ми Надежда: очите й искряха, като съм я изваждал от кожата, и ставаше сприхава, груба. – Аноним (1947)

   8 apr. 1977

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!*

Какво ли в тази изба ме довлече,
при тип в зле кърпен агнешки кожух,
под него – поразвлечено елече
и поглед, Боже мой! – сибирски студ?

Като свредла очите му въртяха,
да те пробие сякаш – и без жал,
ала усетих как отвътре плахо

човек наплашен силно се е сврял.

Мълчахме после покрай маса
отрупана в сумрачен ресторант**,
зад пловдивската Главна. Многогласа,
компания вилнееше до нас.

Искреше в чашите им скъпо пиво,
пак спореха за футбол и жени.
Ечаха гласовете им свадливо,
а тук ний се усещахме сами!

От лагера беглец. И нелегален,
на Пепо Йолтов в тъмното мазе
наплашен месец поживял, отчаян
дотам, че тръгнал нощем да снове,

 не да краде, свободен да походи,
и ето го... Рискуваше напук
на всички тук, които нежно, подло
го мислеха за глупав, малко луд.

Познавам доста разни-безобразни
все Тошковци, отлети по калъп***,
а този, вместо да ме дразни,
усетих в себе си приятел скъп.

Къде ли е сега? Какво ли прави
на днешното сред мътния порой,
не знам защо, но ето оттогава
с очи, забити в мен, остава той.

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 25 jan. 2023

Илюстрации:

- Актьорът Владислав Дворжецкий (1960-1999)****.

- Кътчето ми в редакцията на вестник "Комс. искра". 

___

* Опитал се да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усещат го – охраната ръси откоси около него и така го принудили да се върне, кажи-речи, от средата на реката. Когато доплувал до плитчините, насъскали лагерните немски овчарки, и песовете отпрали цели мръвки от гърба и раменете му. Белезите показа в мазето на къщата, където се укриваше през август на 1976 г., та и по-този повод бях казал на Пепо (Петър Йолтов), че Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо да вземе да спомене това на Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътечките. Нашумялата покрай филма "Козият рог" актриса, по думите му, рекла: "Който ти го е казал, трябва да е умен човек". Месец по-късно Тодор го арестуваха. Как? Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред Понеделник-пазара, зад католическата катедрала "Св. Лудвиг". С парите от чекмеджето купил шише мастика и се нафиркал, седнал по чорапи на тротоара и заспал. Сутринта пловдивските милиционери го събудили, развеселени от факта, че си изул патъците и прилежно ги наредил пред вратата на магазинчето за цветя, сякаш се връща у дома. Каква е по-нататъшната му участ, ако въобще е оживял, не знам. Вж. https://www.168chasa.bg/article/1736372

** Ресторантът е "Златната круша" на улица "Отец Паисий", успоредна на пловдивската Главна.

*** Тодор, версия на Теодор (от гръцки), означава Дар Господен.

**** Вж. https://www.starhit.ru/story/tri-neudachnyih-braka-razluka-s-detmi-rabota-na-iznos-chego-ne-vyiderjalo-serdtse-vladislava-dvorjetskogo-208697/ Бел.м., tisss.