ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1136.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1136.)

  И нека се развие булото като цвят бадемов!/ И леглото блесне, сякаш е от мрамор/ в тоз миг на младоженците в душите./ О, тъкан хладна на чаршафи/ като сняг през март!

– Ангелос Сикелианос (1884-1951)

 15 sep. 2007

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

усмивката свенлива, въздишките стаени
и с длани как прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много,

и казах й ядосан да си върви самичка:
Любов нима ще прося, когато ме обичаш?

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава –

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тази тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма!

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 23 dec. 2022

Илюстрации:

- На лов, докато мине гробарката.

- Дух, укротен в доволна материя.

–––

* Из "Съзнанието на жената" от Ангелос Сикелианос, гръцки поет, роден на остров Левкада, преводът е на Михаил Берберов (1934-1988). Бел.м., tisss.