ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1100.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1100.)

    Царете също тръпнат пред смъртта –

   от нас те нямат участ по-щастлива, 
   макар че образът им се отлива

   като печат на пръстен сред пръстта...*

  28 apr. 2010 

БОГАТ-БЕДЕН 

Аз не зная защо, за кого си родена,
но животът е всъщност само игра –

онзи влюбен бил в теб,

ти си влюбена в мене

и не зная защо ти е шапка с пера.

И не зная защо си в копринена фуста
и защо този ален пристегнат корсет,
когато при нас си е голо изкуство,
 стих вакханален на влюбен поет.

Ще те галя таз вечер,
ще стенеш, ще чакаш
като змей да се плъзна в нежния скут,
а съседът отсреща ще пуши сам в мрака
като жрец под звездите, обхванат от смут.

Той си има законната вярна съпруга,
вечеря в сервиз от злато и кристал –
била си му само една пеперуда,
сега си му извор на смъртна печал.

Щом тръгнеш от мен утре тиха и бледа,
с таксито на вторник в кошмарната дреб,
мъжът от двореца с гняв ще ме гледа,
като беден, напуснат от муза поет.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 noe. 2022

–––

* Райнер Мария Рилке (1875-1926), из "Плач по Йонатан", бел.м., tisss.