ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1079.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1079.)

 Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли. – Уилям Шекспир (1564-1616)

  Детството на моето поколение, пръкнало се в този древен град мъничко преди или след края на Втората световна война, беше фантастично, независимо че нас бащите яко ни пердашеха за всяка сторена хлапашка пакост... За Пловдив говоря, ако още не сте разбрали. Хората бяха грубовати отвън, но честни отвътре, за разлика от днеска, когато не си сигурен лъчезарно усмихващият ти се насреща човек дали не е – според йезуитския тертип: лицемер, накъсо – най-жестокият ти душманин. – Аноним (1947)

 

  20 uli 2007 

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

И ей я – по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета, мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче отряд милиционери,
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно:
под древните зенитки Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат,
последният отляво – с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при мамчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти! Аз не спя".

Край пътя, под салкъма стар кон агонизира;
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и Господ, и Всемира,
и пада от Небето виолетов мрак.

Докато се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна млада булка...
Минава тъй животът, величествено прост. 

Това е моят Пловдив на чудното ми детство:
зъл, с колене охлузени и с пукната глава;
знам, дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой – за мене любов си е това!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 oct. 2022

Илюстрации:

- Мильо от Гюлбахча – един от талисманите на града, наред с Данката от Кършияка, с бай Анго Шарана от Кючукпариж, с ухиления Стефчо от махалата под Джендем тепе, с Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука в мотоциклетните състезания, че се блъснал с машината си в дървена ограда и си смачкал ташаците, за да не блъсне бременна жена – в онези години милиционер, но обичан, боготворен и от нас, хлапетата, и от по-възрастните пловдивчани, с Цариградски – чистач на общинските плювалници (?!) по централните улици на потъналия в прахоляк, конски фъшкии и мизерия жизнен Пловдив на бедните от 1950-1960 г.

- Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от разказа му "Не съм от тях". Не една, а мнозина от някогашните възрастни дами на Пловдив, както във всеки провинциален български град, изпълняваха роля на будното зорко око на обществената съвест и раздаваха правосъдие по махленски..

___

* Джендем тепе (тур. "Адското тепе"), наричаме го ние Дяволското тепе (283 м) – най-високият пловдивски хълм. Помня от детските ми години, най-горе имаше следи, по-късно се оказа, че били от древно тракийско светилище на горските нимфи, на елинския бог Аполон с храм в негова чест и огромна статуя най-горе, вж. https://lostinplovdiv.com/bg/places/%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0 Бел.м., tisss.