ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1051.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1051.)

 ...Влечи ме, ще се завтечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! Дъщери йерусалимски, черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси...*

  11 avg. 2017 

ОНАЗИ НОЩ 

Онази нощ как светеха бедрата й,

щом гостите си тръгнаха онази нощ

и хлопнах подир тях вратата си,

да не усетят колко ставам лош.

 

Лоза със сок налети са гърдите й –

от аромата им в екстаз, опиянен,

докато ми разказваше тъгите си

и колко всъщност е далеч от мен,

 в онази бяла шия бавно впивах се,

нослето й погалих със солен език,

когато тя под мен като змия се виеше

и молеше: "Почакай, мили, само миг – 

не мога да те любя, вече съм омъжена

за другиго, не искам да съм в грях,

животът и без това е труден, тъжен".

Отвръщах й със саркастичен смях. 

Ала ръцете й по мен пак се усукваха,

гърба ми с остри нокти лошо тя издра,

докато в нея бавно се промъквах аз

и паднах в плен на нейните бедра. 

Косите й на августовски зной миришеха

онази нощ след празника ми и така,

заслушан в учестеното й дишане,

я галех тъжен с трепетна ръка. 

По-тежък и от кораба "Титаник", там

потъвах в бездните й чак до сутринта,

завинаги заседнах в онзи Тихи океан

от женска нежност, свян и самота.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 sep. 2022 

–––

* Библията, из ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ от Цар Соломон. Бел.м., tisss.