ДНЕВНИКЪТ
НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1026.)
"Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце..." – Библия, из Притчи Соломонови
24.05.1999. ПРАВОТО ДА ГОВОРИШ
Дъждовно. Сиво. Спокойно... Митологизирах го този мой баща; противопоставям простосърдечната му кротост, умението да живее, избикаляйки вълчи глутници от самовлюбени и възгордели се, забравили, че – както е отбелязано в Стария завет – с пот на лицето си и ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш... Защо първородният Каин убил брат си? Нима всички сме Каиново семе?... Или така им изнасяло на мъдреците, сътворили библейската космогония: че гузният лесно се управлява! Да ходим наведени, гузни, пък макар и за греха на някого другиго, преди нас минал през света; той, грешникът, си отишъл, а грехът му крещи за възмездие и над твоята глава.
Е, не се вслушвам докрай в стила на баща ми, и не избикалям глутницата; встрани съм от глутниците, но се опитвам да разбера по какъв начин превъзходен материал се унищожава със самовлюбеност. "Когато те корят, мразят или изричат неприятни думи – съветва римски стоик, роденият в 121 г. от Христа Марк Аврелий, – иди при душите им, влез вътре и погледни какви са душите им. И ще видиш, че не бива да се притесняваш, задето смятат еди-какво си за тебе. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа." И вече в следващите си думи: "Едни и същи са циклите на вселената. Или всеобщият разум има инициатива за всичко: тъй че ако това е истина, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като следствие. Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако е случайност, недей и ти да постъпваш случайно"*. За човеколюбие говори: и гад да ръси жлъч насреща ти, длъжен си да го обичаш.
Обаче аз не съм Марк Аврелий... Аз съм си простосмъртен пловдивчанин, син на простосмъртни, внук на простосмъртни, правнук и праправнук на простосмъртни, даже перущенският род и прапрадядо ми Ангел Керемидов от Калугерово, са клани според ислямския ритуал – със сатър насред селището. В рода си може и да имаме храбри хора със силен дух, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на императора на Древния Рим да си записва мислите покрай обучаващите се да се бият легиони, лесно му било да бъде великодушен с най-могъщата си армия на света зад гърба. И понеже съм син на обикновен дърводелец – прост дърводелец като Йосиф, съпруга на Богородица, затова изглежда като да съм хипнотизиран от сцената, когато Иисус гони всички продавачи и купувачи в храма, прекатурва масите на менячите** и пейките на гълъбопродавците, говори им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнически вертеп***. Вижте ги! Те са в храма, като плъхове шетат из светилищата на нравствеността. Звучните им гръмки гласове се носят над нашата България от амвоните на националните и регионалните ни медии. Самоуверената им осанка говори дори повече и от устата им... Каква вакханалия на духовния разврат! Ами ние?! Препоръчват ни: Не бива да постъпвате случайно. Пък и тези като прогоним, кой друг ще ни управлява, кому бихме се доверили?! Тези поне вече ги разбрахме, толкова години вършеят над нас, знаем и кътните им зъби.
"Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", твърди полякът-антифашист**** в един от любимите ми негови афоризми. Тези хора не са ми всъщност врагове. За да са ми врагове, трябва да виждам у тях нравствена стойност. С жабите нали не се воюва! Но започвам да пиша с апломб, което е зле, та се спирам дотук по тази тема от днешния ден на унижавана от навлеците България.
Позачетох от Хашековия "Швейк" и ми се оправи настроението. Значи, школникът Марек и свръзката Швейк... Какъв само тандем! Накъдето и очи да обърнат двамата арестанти – кръшкачи от бойното поле, каквото от жестоката военна месомелачка на Австро-Унгария да влезе в обсега им, превръщат го на пух, дреб и перушина. Друг е ключът у чеха Ярослав Хашек (1883-1923) – да ни покаже фарисея смешен и жалък в напомпаното му самочувствие, и това е по-жизнелюбиво от образа на Иисус с бича. По-интересно е, да! Древните елини не случайно нарекли комедията "божествен дар", ценят я като венец на литературните жанрове. Когато обаче навлизаме в сферата на нравствените резолюции, подходящ е строгият тон. Смехът, хуморът е полезен като средство, като инструмент за очовечаване; но в Библията не срещнах нито сянка от хумор, ирония не срещам: нима това е случайно! Строга любов царува в изсечените като в гранит Закони на съвестта.
Като технология на стремежа за власт, фанатикът по рефлекс и стил в категорична форма окупира правото да тръби "възвишено" от името на унижените и оскърбените. Злополучният Максим Горки (1868-1936), например – като си свършил задачата, която партията му поверила, същата партия го извади от шахматното поле. Неговите хора го отровили, щом свършил слугинската работа и вече станал досаден за "единствено праведните" фанатици: натрапчиво честен – доколкото могъл да проумее какво зло всъщност представлява Държавата на строящия се социализъм-комунизъм.
И това присвоено право, разбира се, няма как да бъде елиминирано по друг начин, освен като отстраняваме от себе си представата, че ние сме единствените посветени. Дълъг ще да е този процес на узряване... Призовавам спомена за един мълчаливец, за един Авел – моя доверчив баща: вдигам го от пръстта, и както Христос със силен глас извикал: "Лазаре, излез!" – възкресявам го този Малък човек в неговата велика човешка уязвимост срещу настървените, срещу обхванатите от злоба "праведници".
Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990 г., което гласува новата Конституция на Републиката ни, се състоя от четиристотин народни представители, триста сред които бяха бивши и действителни все още членове на БКП. А останалите стотина! Да не били мекерета и свои хора на бившите управници, останалите стотина са били опиянени наивници. Присъствието им дали е решаващо! То е колкото за цвят, колкото да легитимират (т.е. да узаконят пред света) стремително изкачващите се към върховете на властта, разпилели се из новооглашени партийки, движения и коалиции "говорители на истини от последна инстанция", по-често довчерашните комсомолски функционери от втората и третата редичка на партийната номенклатура, възпитаници на идеологическите школи и институтите за демагогия из СССР или в Тодор-Живкова България. Те бяха (а и сега са – добавям, преписвайки текста тази нощ в буквалния и преносния смисъл на 14 септември 2006.) кресльовците "антикомунисти" от първите месеци и години на създаденото от Държавна сигурност СДС. Вгледате ли се в стила им на говорене по митингите и от всяка трибуна над нацията, ще ги откриете: говорят както говореха извисоко и преди Десети ноември, размахват назидателно пръст като някогашните партийни секретари на БКП.
Твоят празник е днес, мили мой татко – Празникът на светите братя равноапостоли, отци на Българската култура Кирил и Методий. Аполитичен си бил. Вятър... Само че как да ти отнемат думата, когато в мълчанието ти е всичката присъда на унижавания простосмъртен гражданин на България над разни шарени-марени гьоргиджагаровци, гьоргиалексиевци, гьоргипетровци, гьоргихаризановци, гьоргикоритаровци, току-що вдигнали се от масата, където вероятно пак са вечеряли с техния любим Господ.
Обаче аз не съм Марк Аврелий... Аз съм си простосмъртен пловдивчанин, син на простосмъртни, внук на простосмъртни, правнук и праправнук на простосмъртни, даже перущенският род и прапрадядо ми Ангел Керемидов от Калугерово, са клани според ислямския ритуал – със сатър насред селището. В рода си може и да имаме храбри хора със силен дух, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на императора на Древния Рим да си записва мислите покрай обучаващите се да се бият легиони, лесно му било да бъде великодушен с най-могъщата си армия на света зад гърба. И понеже съм син на обикновен дърводелец – прост дърводелец като Йосиф, съпруга на Богородица, затова изглежда като да съм хипнотизиран от сцената, когато Иисус гони всички продавачи и купувачи в храма, прекатурва масите на менячите** и пейките на гълъбопродавците, говори им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнически вертеп***. Вижте ги! Те са в храма, като плъхове шетат из светилищата на нравствеността. Звучните им гръмки гласове се носят над нашата България от амвоните на националните и регионалните ни медии. Самоуверената им осанка говори дори повече и от устата им... Каква вакханалия на духовния разврат! Ами ние?! Препоръчват ни: Не бива да постъпвате случайно. Пък и тези като прогоним, кой друг ще ни управлява, кому бихме се доверили?! Тези поне вече ги разбрахме, толкова години вършеят над нас, знаем и кътните им зъби.
"Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", твърди полякът-антифашист**** в един от любимите ми негови афоризми. Тези хора не са ми всъщност врагове. За да са ми врагове, трябва да виждам у тях нравствена стойност. С жабите нали не се воюва! Но започвам да пиша с апломб, което е зле, та се спирам дотук по тази тема от днешния ден на унижавана от навлеците България.
Позачетох от Хашековия "Швейк" и ми се оправи настроението. Значи, школникът Марек и свръзката Швейк... Какъв само тандем! Накъдето и очи да обърнат двамата арестанти – кръшкачи от бойното поле, каквото от жестоката военна месомелачка на Австро-Унгария да влезе в обсега им, превръщат го на пух, дреб и перушина. Друг е ключът у чеха Ярослав Хашек (1883-1923) – да ни покаже фарисея смешен и жалък в напомпаното му самочувствие, и това е по-жизнелюбиво от образа на Иисус с бича. По-интересно е, да! Древните елини не случайно нарекли комедията "божествен дар", ценят я като венец на литературните жанрове. Когато обаче навлизаме в сферата на нравствените резолюции, подходящ е строгият тон. Смехът, хуморът е полезен като средство, като инструмент за очовечаване; но в Библията не срещнах нито сянка от хумор, ирония не срещам: нима това е случайно! Строга любов царува в изсечените като в гранит Закони на съвестта.
Като технология на стремежа за власт, фанатикът по рефлекс и стил в категорична форма окупира правото да тръби "възвишено" от името на унижените и оскърбените. Злополучният Максим Горки (1868-1936), например – като си свършил задачата, която партията му поверила, същата партия го извади от шахматното поле. Неговите хора го отровили, щом свършил слугинската работа и вече станал досаден за "единствено праведните" фанатици: натрапчиво честен – доколкото могъл да проумее какво зло всъщност представлява Държавата на строящия се социализъм-комунизъм.
И това присвоено право, разбира се, няма как да бъде елиминирано по друг начин, освен като отстраняваме от себе си представата, че ние сме единствените посветени. Дълъг ще да е този процес на узряване... Призовавам спомена за един мълчаливец, за един Авел – моя доверчив баща: вдигам го от пръстта, и както Христос със силен глас извикал: "Лазаре, излез!" – възкресявам го този Малък човек в неговата велика човешка уязвимост срещу настървените, срещу обхванатите от злоба "праведници".
Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990 г., което гласува новата Конституция на Републиката ни, се състоя от четиристотин народни представители, триста сред които бяха бивши и действителни все още членове на БКП. А останалите стотина! Да не били мекерета и свои хора на бившите управници, останалите стотина са били опиянени наивници. Присъствието им дали е решаващо! То е колкото за цвят, колкото да легитимират (т.е. да узаконят пред света) стремително изкачващите се към върховете на властта, разпилели се из новооглашени партийки, движения и коалиции "говорители на истини от последна инстанция", по-често довчерашните комсомолски функционери от втората и третата редичка на партийната номенклатура, възпитаници на идеологическите школи и институтите за демагогия из СССР или в Тодор-Живкова България. Те бяха (а и сега са – добавям, преписвайки текста тази нощ в буквалния и преносния смисъл на 14 септември 2006.) кресльовците "антикомунисти" от първите месеци и години на създаденото от Държавна сигурност СДС. Вгледате ли се в стила им на говорене по митингите и от всяка трибуна над нацията, ще ги откриете: говорят както говореха извисоко и преди Десети ноември, размахват назидателно пръст като някогашните партийни секретари на БКП.
Твоят празник е днес, мили мой татко – Празникът на светите братя равноапостоли, отци на Българската култура Кирил и Методий. Аполитичен си бил. Вятър... Само че как да ти отнемат думата, когато в мълчанието ти е всичката присъда на унижавания простосмъртен гражданин на България над разни шарени-марени гьоргиджагаровци, гьоргиалексиевци, гьоргипетровци, гьоргихаризановци, гьоргикоритаровци, току-що вдигнали се от масата, където вероятно пак са вечеряли с техния любим Господ.
Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа
Plovdiv, edited on 1 avg.2022
Илюстрации:
- Най-умният и най-достоен президент за властта.
- 1 август 1972 г., с баща ми в местността Юндола.
____
* Марк Аврелий, "Към себе си", изд. 1986, с. 105.
** Които обменят пари.
*** От Матея, гл. 21.
**** Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли", изд. 1968 г.,
с. 14. Бел.м.,tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар