ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (013.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (013.)

  Пловдив е люлка на културата от нашите предци траките до ден днешен, но и гнездо на войнстващата посредственост, що се отнася до властващи парвенюта или отрепки на поредната политическа партия на власт след Десети ноември. – Аноним (1947)

    29 uli 1979

ЗАД ЗИДА

 

Една градина зад зида висок се крие

и кой живее там, и как – за мен е тайна.

Желязната врата в ръжда отдавна гние,

звукът на дървояди пълни стаите. 

Да кажем, стигна някога чертата,

отвъд премина, в други свят прескоча,

за миг ще се стопя в зеленината

и Любопитството ще се налочи – 

ще види всичко, скритото ще да узнае,

като слепец към Ада ще затропа...

Пък аз отвъд Смъртта ще се ругая

защо съм скочил толкоз надълбоко.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 09 uli 2022

Илюстрации:

- 1980 г. Иван Панев в Стария Пловдив*.

- 1977 г. С баща ми дърводелеца Кирил.

–––

* На снимката от лятото на 1980 г. отляво-надясно: Иван Панев (1933-1999) – първи секретар на ОК на БКП в Пловдив; най-отзад: Кирчо Атанасов (1945) – директор на елитната пловдивска Математическа гимназия по онова време и бъдещ Министър на образованието в едно от правителствата след Десети ноември 1989 г.; аз (1947) – журналист в младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра" от 26 дек. 1972 г.; и Методи Танев (1919-1987) – вътрешнополитически наблюдател на официоза вестник "Отечествен фронт".

  От сб. "Сутрин рано" (1983). Прекаленото познание убива, просто човек понякога се обезверява, когато научи всичко около предмета, който го вълнува. Когато – с други думи, Истината е гола, тя не е особено привлекателна. "Колкото повече зная, толкова по-ясно разбирам, колко малко зная" е другият смисъл на този текст. Оттам и появата на слепеца, който потропва с тояжка към Ада на познанието. Писан е текстът между 1979 и 1982 г. и за мен той придоби по-особен смисъл след изгонването ми по заповед отгоре през лятото на 1981 г. заради критична статия от май 1981 г.. "Дайте му да списва някоя заводска или селска многотиражка, щом толкова иска да се занимава с журналистика, но в популярните масови средства той няма работа" били указанията на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев (1933-1990) към сътрудниците му Спас Беловски (1939-2017) и Крум Марков (1945); предаде ми ги на четири очи Крум с добавката: "Знам, че си прав, но много съм малък, да ти помогна", която реплика стана мото на друг текст в сборника ми "Сутрин рано" от 1983 г., отпечатан от пловдивското издателство в тираж 1100 екз. и за около седмица превърнал се в библиографска рядкост не само за посетителите в пловдивските книжарници. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2 Бел.м., tisss.