ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (977.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (977.)

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на сцената – влизаме, излизаме и всеки от нас за своето време играе разни роли. – Уилям Шекспир (1564-1616) 

   06 oct. 2009

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

На дърт пръч младичко му се прищяло
и ех – пред огледалото стърчи,
разглежда остарялото си тяло,
муцуната с печалните очи.

Уж лъснат-бръснат, в новичко накипрен,
дезодорирал се със скъп одеколон,
ала годинките му са такава цифра,
че хич не влизат с младичките в тон.

Усмивката, що преди низ години
го правеше проклет и дяволит,
сега на образа му сбръчкан стине
като кърпеж, на мумия пришит.

Ох, Боже мой, какво да предприеме,
като пак сеща лудия копнеж,
че влюбил се е, а пък ненавреме,
че временцето няма как да спреш!

Виси над погрознялото му тяло
Дамоклев меч – ужасният въпрос
дали все още някак подобава
да се преструва на наивник прост?

Което на младежа се удава
с нехайство и шегички тъпи бол,
то възрастния пак го изкушава,
но най-добре да лочи алкохол,

да се разхожда важен, недостъпен
из хорската суетна пъстра гмеж,
да проклетисва младите безпътни,
които с логика не ще ги спреш,

и те край теб се стрелкат като бързей,

като експрес край селски глух кантон,

а ти, ако си щеш, шеги подхвърляй,

гърди издувай, пий кафе с фасон.

Заглеждай се в жените дяволити,

въздишай си по дупе и гърди,

докато и Смъртта накрай те срита

най-често там, където най-сърби.

Човешки работи, ще каже всеки,

що-годе поживял в тоз грешен свят,

но леле, как зоват онез пътеки

как изкушаваш, Божа благодат!

За теб мъжете млади не разбират,

и всъщност тук е онзи парадокс –

че който не разбира, се нервира,
а който знае, вече не е прост.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 maj 2022