ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (976.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (976.)

  От теб, малка лъвице,/ тъй кървяха ми раните,/ че на – ето ме, хвърлих те на християните... – "Моя малка лъвице", Жак Превер (1900-1977)* 

   02 apr. 2011

 ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРОБИЩЕ

Моя малка лъвице, леле как ме вълнуваш
с тези щръкнали цици, с тези хищни целувки!

Колко чудно – не знаеш, е това тук, с което
влюбеният нехайно пада в плен на сърцето

и мечтае, и страда, и кърви съкрушено
пред онези каскади от искрящо червено.

Как за кратко сме с теб в плътска прегръдка
и отлита Животът с крадливите стъпки

на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята

и в сладката нега над праха му след време
други двама случайно да се гушкат смутено.

 Виждам тъй, издълбоко, как влюбена грееш
и обръща се в гроба мъртвият да не гледа.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 maj 2022

–––

Жак Превер

* Издал е няколко стихосбирки, сред които "Paroles" ("Думи"), с която през 1946 г. придобива популярност с фамилиарния си език и играта на думи. Стиховете му са любими не само във Франция. Отначало повлиян от сюрреализма, по-късно посвещава стихове най-често на теми из живота на обикновения жител на Париж около и след средата на ХХ в. Връстник е на Борис Дявола – моя дядо (бащата на майка ми от Пазарджик), издъхнал една ранна утрин в пет часа пет години преди кончината на французина Превер. Бел.м., tisss.